Православната църква чества днес Спасов ден, който се отбелязва като празник на шофьорите. Празникът на Възнесение Господне се отбелязва още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. В българската традиция празникът на Възнесение се нарича Спасовден, Ден на Спасителя. Според Новия завет 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, като се движел между тях като богочовек. На Спасовден в подножието на Елеонската планина се въздигнал в небесата.

За християните това е деня на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски традиции Спасовден е най-вече празник свързан с култа към мъртвите, пише женското списание Hera.bg

Според вярването душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата между горния и долния свят е размита и именно на Спасовден е времето, когато трябва да се върнат.

Същата вечер срещу Спасовден на земята слизат русалките – сестри на самодивите - прекрасни и демонични, символ на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще вършат много пакости, но и ще поръсят с жива вода за плодородие на нивите. И така до Русалската неделя.

Вечерта срещу Спасовден русалките - се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси - росен.

Смятало се, че ако боледуваш от незнайна болест или безплодие вечерта трябва да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са весели, щастливи и иначе пакостливите жени могат да излекуват всеки.

Задължително е да идеш с човек от другия пол, които да не ти е роднина, а също да носиш дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният трябва да сложи паница с водица, на сутринта ако плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. А после от паничката трябва да пие 40 дни. С човека, който си отишъл „на росен” оставаш побратим за цял живот.

Интересно е че на места на Спасовден се боядисват червени яйца, подобно на Великден. Раздават се, заедно с варено жито и хляб, за помен на близките. По-късно в събота срещу Петдесетница е Черешова задушница.

Предшестван от молитвата за дъжд на Герман, подобно и на Гергьовден, на Спасовден е важно да завали. За това на този ден ергените и момите обикалят нивите за да предпазят лятото от суша.

Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотит, Спасен