"Вълчият пакт", който трябваше да пази еврото, даде импулс на световните пазари, че европейската валута няма да се срути, но анализаторите не са категорично убедени, че в дългосрочен план пакетът ще проработи. След заседанието на европейските външни министри през изминалия уикенд бе взето решение да бъдат заделени 550 милиарда евро за да се попречи на други страни да изпаднат в гръцкия сценарий ида предотврати спекулациите около стойността на еврото.Шведският финансов министър Андерс Борг нарече споразумението "вълчи пакт" и обясни, че на валутните пазари се наблюдава поведение, подобно на "глутница вълци", което, ако не бъде спряно, ще разкъса по-слабите държави.Същевременно четвъртата мярка в плана дава безпрецедентни права на Европейската централна банка да изкупува акции на задлъжнели и закъсали институции и да дава заеми на фалирали правителства и по този начин да им дава възможност да се възстановят.Американските журналисти сравняват спасителния план за еврото с този на Барак Обама, приет през 2008 г. Планът наистина стабилизира икономиката на САЩ, но доведе до сериозен дефицит, което според опозицията в лицето на републиканците, си е вълчи капан за следващите поколения. Същевременно четвъртата мярка на "Вълчия пакт" на Европа бе най-оспорваната точка по време на 11-часовите заседания на финансовите министри на ЕС. Поради неяснотата по какви точно критерии ще се действа, мнозина специалисти изразяват съмнения (така, както беше и в Америка), че планът ще проработи в дългосрочен план. Въпреки това не може да се отрече, че планът предизвика оптимизъм на пазарите и вчера се забеляза покачване на европейските и американските пазари. Днес този оптимизъм охладня и акциите тръгнаха отново надолу. Американски икономически коментатори предупреждават, че отпускането на нови заеми на вече закъсали правителства, каквито мерки предвижда "Вълчия пакт", няма да реши проблемите на еврото. Вероятно подобни отрезвителни мнения от водещи икономисти зад океана станаха причина еврото днес отново да тръгне надолу при отварянето на американските пазари. Друг много сериозен проблем е моралната страна. Докато едни страни ще се стремят да прилагат болезнени затягания на коланите, от което ще страдат хората, други ще харчат и въпреки това отново ще им бъде помагано. Същевременно Ню Йорк Таймс коментира, че конструкцията на пакта - 60 милиарда да са заеми от ЕК, 440 от еврозоната и 250 милиарда от МВФ, на практика го прави помощно средство на теория, отколкото на практика. Изданието коментира, че ако например страна с размерите на Испания изпадне в положение да не може да си покрива задълженията и потърси помощ по гореспоменатия механизъм, то лихвите на евентуалния заем по гореспоменатата мярка ще бъдат прекалено високи. Освен всичко това, след като са задължени да помогнат, останалите страни от еврозоната ще изпаднат в още по-тежко положение, давайки заем на Испания. Така макар и да предизвиква оптимизъм, вълчият капан може и никога да не щракне.