Вероятно много малко хора в Европа знаят, че на 9 май 1950 г. е направена първата стъпка към създаването на Европейския съюз.

На този ден в Париж, на фона на опасността от Трета световна война, която би погълнала цяла Европа, френският министър на външните работи Робер Шуман прочита пред международната преса декларация, в която се призовават Франция, Германия и други европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като „първа стъпка към европейска федерация“.

Той предлага да бъде създадена наднационална европейска институция, която да управлява въгледобивната и стоманодобивната индустрия - сектор, който по това време е бил в основата на военната мощ. Страните, към които той отправя призива си, почти са се били унищожили взаимно в ужасен конфликт, оставил след себе си чувството на материално и морално опустошение.

Затова всичко започва на този ден. Затова на срещата на лидерите на ЕС в Милано през 1985 г. е взето решение 9 май да се чества като „Ден на Европа“.

Всяка страна, избрала демократично да се присъедини към Европейския съюз, подкрепя неговите основни ценности – мир и солидарност.

Тези ценности намират израз в икономическо и социално развитие с екологични и регионални измерения, които гарантират достоен жизнен стандарт на всички граждани.

Въпреки че Европа съществува от векове, елементите, които са я обединявали при отсъствието на правила и институции в миналото, са били недостатъчни, за да предотвратят ужасни трагедии.

Интеграцията на Европа няма да стане факт за един ден или дори за няколко десетилетия. Все още има много недостатъци и очевидни несъвършенства. Проектът, започнат непосредствено след Втората световна война, е все още нов. В миналото усилията за Европейски съюз са се основавали на доминирането на една група над друга. Тези опити не биха могли да издържат дълго време, защото покорените са имали само едно желание: да си върнат свободата.

Днешната амбиция е напълно различна: да се изгради Европа, уважаваща свободата и идентичността на всички нейни граждани. Само чрез обединяване на нейните народи Европа би могла да вземе в ръце съдбините си и да играе положителна роля в света.

Европейският съюз служи на своите граждани. Въпреки че запазват специфичните си ценности, обичаи и език, европейските граждани би трябвало да се чувстват удобно и спокойно в своя „европейски дом“.

След Втората световна война Европа е разрушена не само физически, разрушена е нейната икономика, разрушена е вярата на хората в бъдещето.

Политиците, съветвани от икономистите осъзнават, че ако искат просперитет, мир и благоденствие в Европа трябва да преодолеят съперничество между европейските страни, наследени от предишни периоди. В средата на XX век отрасълът за производство на въглища и стомана е източник на военна мощ. Споделянето на ресурсите и свободната търговия между европейските държави биха довели до обединяване на усилията за възстановяване и развитие на икономиките им.

На 9 май 1950 г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, представя своята декларация пред международната преса в Париж. Той я прочита и призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа стъпка към Европейска федерация". "Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват." Днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз, а той е считан за бащата на нова Европа. Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които апелира Шуман, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си.

В този ден се поставя началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. Това предложение остава в историята като "Декларацията на Шуман" и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси. През 1985 година ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9-ти май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес 9-ти май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута /еврото/.

В България е обявен с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. за отбелязване на 9 май - Деня на Европа. По този начин се обединяват в сърцата на хората два знаменателни момента от историята на континента - победата над фашизма, родена в обединени усилия и дълбоко изстрадана и стремежа за просперитет и мир.

Но на 9 май се празнува и един друг празник – Деня на победата над армиите на Хитлер. На 7-ми май в град Реймс е подписан предварителен протокол - капитулация. На 8 - ми май, представители на Немското главно командване в присъствието на представители на Върховното командване на Съюзните сили и Върховното главно командване на Съветските войски подписват в Берлин окончателен акт на капитулация, изпълнението на който влиза в сила от 24 часа на 8 май. "Отново над Европа ще се развява великото знаме на свободните народи и мира между народите“, пише в обръщението на Сталин към неговите сънародници по този повод. Никой не отрича ролята на Съветската армия за разгрома на Хитлер, но и никой не може да забрави, че тогава Европа беше разделена на сфери на влияние и това забави развитието на страните зад Желязната завеса. Трябваше да минат 45 години, за да започне това обединение на свободни народи. И едва сега, 65 години след края на Втората световна война, един руски президент призна, че СССР е била тоталитарна държава, в която са били потискани правата на хората. Може би едва сега, Втората световна война ще завърши напълно и за хората тя ще остане един спомен, след който никога вече нищо не беше същото.