Последното амплоа на Любо Нейков във филма "Мисия Лондон" бе едно от нещата, които върнаха вярата на зрителите в родното кино. Какво се крие зад успеха на първия бг филм, напълнил киносалоните, Любо сподели пред вестник "Стандарт".

- Поздравления за феноменалната ви роля във филма "Мисия Лондон". Той изненада приятно всички ни. Вие очаквахте ли такъв успех?

- Общо взето да, целият екип го очаквахме. Сценарият, който бяхме чели, подсказваше, че тази история ще стане хит. Но тайната на успеха се крие във всеки един от нас и в хората, които дават пари за билет и знаят, че отивайки на български филм, ще се забавляват. Защото всичко българско и родно е по-любимо от всякакви американски тъпни.

- Добре звучи, но много филми преди това, като "Дзифт", "Шивачки", не успяха да убедят българина, че си заслужават парите за билетчето. Дали има значение, че повечето правеха първо премиери по арт фестивали на Запад и тогава идваха у нас, докато вие рискувахте със старт от България?

- Може би те също са успели, но в по-друг мащаб. Вероятно темите, които са разглеждали, са били в друг фокус, не зная. Аз лично ходих и ги гледах всичките. За мен преди всичко трябва да покажеш уважението си към българската публика, която съответно връща жеста. Ето къде е разковничето и как нещата се навързват - когато не подценяваш зрителя, той ти се отблагодарява. За това този филм стана буквално като един жив организъм, който постоянно чупи своите собствени рекорди. Преди няколко дни продажбите от билети минаха границата от над 1,5 млн. лева. Досега 213 хиляди зрители са го видели, като се има предвид, че още много хора искат, но не са имали време да го гледат.

- В момента върви една почти апокрифна дискусия, културтрегерите уж ви хвалят, а под сурдинка казват, че филмът не е толкова добър и дължи всичко на силната си рекламна кампания. Има ли нещо вярно?

- Да ви кажа честно, филмите на Тарковски, ако пуснат, да видим колко зрители ще отидат да ги гледат. Всеки филм си има таргет, към който се стреми. Ние сме уцелили в десетката нашия - именно хората, които искат да се забавляват. Въобще маркетингът около "Мисия Лондон" е част от времето, в което живеем. А тези критики, които наистина и аз чувам, са плод на импотентни творци. Те не са създали нищо свое в този живот. Но нека да ги има и тях, те даже ни правят най-добрата реклама. Каквото и лошо да се пише и говори, инерцията е невероятна и ни правят услуга, защото само засилват интереса.

- Как всъщност попаднахте в този проект?

- Преди около четири години режисьорът Димитър Митовски ми изпрати сценария, който между другото нямаше нищо общо с финалния вариант. Точил го е до последно със седем редакции, постоянно го е преработвал, за да стане по-хубав. Така през 2008 година ми се обади и ми каза: Давай да почваме с репетициите. Извика ме на едни проби за жена ми, направихме няколко проби и си избрах една (смее се).

- А защо ви повериха точно ролята на готвача, какво символизира тя?

- Това не е просто готвач, това е Готвачът Коста Баничаров - много важен образ за българската литература и драматургия. Почти няма книга или филм, в който той да не се прояви в някой от героите. Баничаров всъщност е еманация на българската народопсихология, историческият преносител на гените на Хитър Петър и Бай Ганьо.

- Кое ви забавляваше по време на снимките?

- Например Малин Кръстев, когато намира патката във фризера ми (аз в тая сцена го играя малко като насран). И той ми казва: "Отваряй фризера". Аз му отвръщам: "Дай да те черпя една ракия". При втория дубъл Малин дойде и вместо реплика от устата му излезе някакъв хрип, подобен на патешки звук, с което тотално изби рибата. И аз, колкото и да искам да се задържа сериозен - нямаше как, разхилихме всички. После трудно пак влязохме в час, щом и грим наново трябваше да ни слагат. Но такива ситуации постоянно се случваха.

- Холивуските звезди Алън Форд и Тамас Арана разбираха ли българския хумор?

- Точно това се чудеха и много мои приятели, дали разбират политическата сатира, свързана с президента, с президентшата, посланика, кралицата. Ами, те дори й се кефеха много повече от нас. Това за тях е супервисока топка. А ние, нали си познаваме много добре политиците и си знаем какво точно са взели от българската народопсихология, не ни правеше чак такова впечатление.

- Звездите проявяваха ли някаква доза надменност?

- Не, ние сме колеги. Още повече ние контактуваме на полето на културата, където дори езиковите бариери не са чак такава пречка. Томас Арана е изключително забавен човек. Непрекъснато ръсеше анекдоти, вицове и случки от живота си. Шегувахме се с житейски ситуации, в които сме изпадали, какво правим, за да избегнем забраната за пушене по летищата и т.н.

- Авторът на едноименния роман Алек Попов е работил в британското посолство, откъдето е "щипнал" доста от скандалните сюжети, както и легендата, че българите сме посегнали да изядем и английските лебеди в Хайд парк. Имаше ли реакции от засегнати страни?

- То това е целта, но конкретно не съм чул някой да е пропищял. Ако обаче има засегнати, то би трябвало да са всички посолства, които са на това дередже. Конкретно за нас мога да коментирам, че сме работили върху обобщителен образ и целта ни не е била да показваме този или онзи. А иначе, щом докарахме принцеса Даяна с помощта на грима, оттук насетне можехме да изиграем всеки.

- На бившия депутат Павел Чернев ролята на руска мутра му пасва. Може ли един ден да измести лошото момче Вини Джоунс?

- Защо пък не, неведоми са пътищата Господни. Пожелавам му го. Пафката истински се забавляваше. Беше много ентусиазиран, помагаше дори при пренасянето на техника, декори. Е, имаше няколко по-сериозни сцени, в които в началото малко преиграваше. Дадох му съвет да бъде максимално естествен и да се придържа към реалността. Просто да бъде себе си, поставен в друга среда. Защото на него му се удава ролята на лошия. Но искам да кажа за хората, които не го познават и го възприемат само през страховитата визия, че в него се крие много голямо сърце. Той е изключително добър и фин човек, същински елен.

- Кой е любимият ви скеч от филма?

- За съжаление той не е много ласкателен за нас като нация. Чаво (Георги Стайков), след като разбира, че съм го измамил за патиците, идва в кухнята и започваме да се бием. Той ми казва, че от всичко на света най-много мрази българите. Аз го удрям, просвам го на земята, плюя отгоре му и отвръщам: "И аз ги мразя!" Ето само тази реплика казва много за цялата ни емиграция. За това и този филм е едно огледало на живота, който живеем. Опитали сме се със самоирония, с чувство за хумор да се надсмеем над себе си. Защото ние ако не успеем, нямаме право да се присмиваме и на другите.

- Често имитирате премиера Бойко Борисов,той разбира ли от шеги?

- За щастие има много силно чувство за хумор. Всъщност то всеки ден се вижда от изявите му по новините.

- Сега той май е хванал сатъра на вашия герой - готвача Коста Баничаров - и се чуди къде да "клъцне", за да спести пари.

- Дано последното нещо, от което реши да реже, е културата. Защото това е като един пъзел, навързано е с много други духовни ценности, които ще изчезнат и ще стане непоправимо.

- След като доказахте, че българското кино се продава, бихте ли му дал съвет да закърпи бюджета с държавни инвестиции в киното?

- Защо не. Аз съм сигурен, че дори в театъра да се инвестира, парите ще се върнат многократно и напредналите страни могат само да ни дишат прахта. Въобще от сферата на културата България може да спечели неимоверно много, дори само Перперикон да рекламираме. Ходили сме всички и знаем как е - даваме 5-10 евро и гледаме някакъв археологически обект. Докато на нашия кръстопът нещата, които човек си заслужава да види, са толкова много, просто не умеем да правим бизнес от тях.