Войната срещу наркотиците е една губеща стратегия, която е донесла повече вреда отколкото полза, твърди английският историк и философ Джон Грей в статия за "Ди Цайт". Затова сега той апелира за легализиране на дрогата.

Хиляди са жертвите на войната срещу дрогата, която правителството на Мексико обяви през 2006 година. Но проблемът се набива на очи не само в препълнените морги на пограничните мексикански градове. От Ливърпул до Москва, от Токио до Детройт режимът на забрани и санкции превръща цели квартали в бойни полета. Въпреки това потреблението на наркотици си остава дълбоко вкоренено в нашия живот.

Кръстоносният поход срещу дрогата ще влезе в историята като една от най-големите глупости на новата история. До преди десетина години все още можеше да се защитава тезата, че по отношение на наркотиците не разполагаме с всички факти. Разбира се никой никога не е вярвал, че нелегалната консумация може да бъде тотално изкоренена. Но по онова време все още можеше да се смята, че забраната на дрогите предотвратява още по-големи бели. Не бива да забравяме, че употребата на наркотици не е чисто личен въпрос - то има медицински и други социални последствия.

Възможно е легализирането на дрогите да доведе до повишаване на потреблението им. Съществува и рискът, че специално хора от най-неоправданите слоеве биха могли да се превърнат в роби на дрогата и да се погубят.

Тези опасности са съвсем реални. И все пак остава неоспоримият факт, че цената на наркозабраната далеч надвишава всякаква полза от нея. Затова е време за радикална промяна. Необходимо е пълно легализиране на наркотиците - успоредно с държавно регулиране на качеството им, както и с грижи за онези граждани, при които консумацията става проблем.

В богатите страни "войната срещу дрогата" нанесе огромни щети. Тъй като в резултат от тази стратегия консумацията на дроги стана толкова скъпа, че много хора не могат да си я позволят, наказуемостта на потреблението тласка към незаконни деяния много всъщност съвсем примерни граждани. Освен това забраната не само криминализира потребителите, но ги излага и на големи здравни рискове. Качеството на нелегалните наркотици трудно може да се контролира, от което следва, че отравянето и свръхдозирането са постоянни спътници.

Напълно възможно е след легализирането броят на консуматорите на дроги да се повиши. Само че тогава животът на консуматорите ще бъде много по-здравословен и сигурен, отколкото е днес. По въпроса изобщо няма какво да се спекулира; известно е, че преди забраната на дрогите много потребители са водили съвсем нормален живот.

В Англия и САЩ наркотиците са регламентирани едва по време на Първата световна война и то в името на "националната сигурност". Преди това кокаин, морфин или хероин са се купували в най-близката аптека. Производството и продажбата на нелегална дрога е един високо организиран бизнес, чиито последствия засягат цялото общество. Огромните печалби корумпират институции и разрушават биографии. А на много младежи от западналите градски квартали трафикът на дроги изглежда като многообещаваща кариера, която ги приобщава към една насилническа бандитска култура.

Не само в Афганистан огромните печалби от наркобизнеса дават съществен принос за финансирането на терористичните мрежи. Несъмнено терорът ще продължи да ни застрашава, без значение каква стратегия ще възприемем в наркополитиката. Но драматичното падане на цените на дрогите, като неизбежно следствие от легализирането им, ще пресуши много от финансовите източници на тероризма.

Необходима е не някаква либертистка утопия, при която държавата изобщо не я е грижа за индивидуалното поведение на хората. Изисква се преди всичко трезво изчисление на ползата и вредата от различни варианти на държавна намеса. Мащабите на проблема навеждат на извода, че няма да е достатъчно само декриминализирането на наркопотреблението. Цялата верига от производството до продажбата трябва да се извади от досегашната сенчеста сфера и да се подложи на държавна регулация.

Но най-важна на този етап е промяната в мисленето. Налице са обнадеждаващи признаци, че в редица важни страни като Аржентина, Бразилия и Мексико вече е в ход промяна на парадигмата; бившият бразилски президент Кардозу обяви за изгубена войната срещу дрогата. Това прозрение е важно, защото бързо развиващите се страни носят най-тежкото бреме на тази война.

Същевременно би трябвало да е ясно, че без промяна на правителствено равнище в богатите страни, и преди всичко в САЩ, безплодният глобален поход срещу дрогата ще продължи както досега. Вероятността политическата класа на Америка да се откаже от този курс в близко бъдеще клони към нулата. Но все пак можем да си помечтаем как един хубав ден президентът Обама, който призна, че като млад се е друсал с кокаин, ще набере кураж и ще повдигне въпроса докога Америка и светът могат още да си позволяват абсурдната "война срещу дрогата".