Специалистите от НАСА попаднаха на неочаквано откритие, което може да им бъде от голяма полза при изучаване на трептенията на Луната, съобщи "Ню сайънтист". Става въпрос за съветски луноход, който не функционира от близо 40 години, но сега може да бъде употребен за точни измервания на разстоянието между нашата планета и спътника й. Астрономите правят тези измервания като фокусират лазерен лъч върху отражатели, донесени на Луната от космическите мисии. досега имаше три такива: два оставени от космонавти на "Аполо" и един, монтиран на "гърба" на съветския роувър "Луноход 2". Наскоро това успешно бе направено с новолокализирания "Луноход 1", замрял от 40 години.

"Луноход 1" е кацнал на Луната през 1970 година и за последен път е установил радиовръзка със създателите си през 1971 година. Той също има рефлектор, но не можеше да бъде "мишена", защото точното му местонахождение беше неизвестно.

Това се промени през март, когато американската сонда "Lunar Reconnaissance Orbiter" откри лунохода. На 22 април екип под ръководството на Том Мърфи от Университета на Калифорния в Сан Диего изстреляха лазерен лъч към подадените координати и прихванаха отразен сигнал. "Открихме го минути след първия си опит - каза Мърфи - Като знаехме къде е, сме го уцелили веднага".

"Луноход 1" се намира по-близо до ръба на обърнатата към нас страна на Луната, отколкото всеки друг рефлектор. Това го прави ценен при измерване на леките трептения в ориентацията на Луната, които могат да помогнат да се разкрие нейната вътрешна структура. Луноходът може да е от полза за провеждане на прецизни експерименти в областта на общата относителност, които да предскажат как ще се движи Луната в реакция на гравитационното влияние на Земята, Слънцето и други тела от нашата звездна система.