Комисията по ценни книжа и фондови борси в САЩ повдигна на 16 април обвинение в измама на една от най-старите инвестиционни банки в света “Голдман сакс”. Банката е обвинена, че е мамила свои клиенти, представяйки им високо рискови ипотеки като нормални, вследствие на което е продала от тях за около 1 милиард долара. В същото време банката е заложила на поевтиняването на пакета, от което е спечелила огромни суми.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Доказателство за тази машинация се появи в събота, 24 април, когато постоянната подкомисия на Сената на САЩ публикува писмо на изпълнителния директор на “Голдман сакс” Лойд Бланкфайн, в което той пише: „Очевидно е, че не избегнахме шумотевицата около рисковите жилищни кредити. Изгубихме пари, но после спечелихме още повече благодарение на късите ни позиции”.

Предстои изслушване на директора Бланкфайн в сенатската комисия (на 27 април), в което той, както съобщават от банката, ще пледира, че не е знаел, че ипотеките са рискови. Фактите обаче са срещу него: “Голдман сакс” е приела поръчка от хедж фонд да структурира пакета от ипотеки, но е позволила на фонда сам да определи какво влиза в него и по този начин съзнателно е заблудила своите клиенти, които са претърпели огромни загуби. Непосредствено след разкриването на измамата пакетът изгуби 99 процента от стойността си.

В основата на всяка банка стои доверието. Латинската дума credit означава точно това: доверие. След всичко, което се случи по време на кризата, която започна като финансова, се вижда, че банките не само са проиграли доверието в себе си, но поради алчността си не са и в състояние да си извадят поуки от станалото.

Заради това поведение банките в САЩ, но и в световен мащаб са подложени на засилен натиск, включително и политически. На базата на това, че най-големите банки в света получиха значителна държавна помощ, правителствата искат на сектора да бъдат наложени засилени регулации и строг контрол, включително и върху системата за определяне на бонуси, срещу което всички банкери пищят, все едно им режат месо.

България не се различава съществено от останалата част на света, поне що се отнася до банките. При встъпването си в длъжност финансовият министър Симеон Дянков оповести, че правителството на Сергей Станишев е депозирало в 17 търговски банки 14 процента от фискалния резерв, около 1 милиард лева. Дянков каза още, че споразумението е било засекретено, но ето, вече тайни няма и то ще бъде отворено.

Половин година по-късно Дянков вече избягва да говори по темата – който взел, взел, да му сложим пепел. И заедно с цялата банкерска общност, включително с шефовете на централната банка, предпочита да твърди, че банковата система е стабилна.

Това обаче трябва да го приемаме на доверие. А както се разбира, тъкмо доверието днес е кът.

И поради тази причина, понеже няма доверие, всичко, което правят и говорят банките и банкерите, трябва да бъде проверявано и контролирано.

Понеже, както се вижда от случая с “Голдман сакс”, те са склонни да мамят и лъжат.

Не вярвам, че българските банкери да се различават съществено от задокеанските си събратя. Нали от тях се учат.