-Госпожо Захариева, кои са основните акценти в работата на министерството в сектора на жилищната политика?

-През последните месеци направихме преглед на направеното досега в тази насока и дойдохме до извода, че Националната стратегия за жилищна политика и Националната програма за обновяване на жилищата се нуждаят от преоценка.

Основното, на което трябва да се обърне внимание, е осигуряването на тези програми с финансов ресурс. За целта сме поканили водещи специалисти от държавни ведомства, научни институти и неправителствени организации, които да ни окажат съдействие за очертаване на основните цели. Идеята ни е да създадем работеща стратегия. Може да определим 3 мерки в нея, но те да се реализират, а не да останат само на книга. И най-важното е да бъдат осигурени с пари. Колкото и чудесни мерки да напишем, не намерим ли финансови средства за реализацията им, то от тях няма да има никаква полза.

Едно от малкото неща, работещи досега в сектора на жилищната политика, е демонстрационният проект за обновяване на многофамилни сгради, реализиран с помощта на ПРООН. За него сме осигурили средства от бюджета и за тази година, с които ще бъде подпомогнат ремонтът на около 30 жилищни блока.

-Ще инициирате ли още промени в Закона за етажната собственост?

-Да, и една от тях ще бъде свързана именно с обновяването на жилищните сгради. Имаме идеята за тази цел да дадем възможност на общините да имат съответен фонд. Създаването му обаче няма да е задължително за тях.

-Какво ще направите, за да се активизира ролята на министерството в тази насока?

-Звеното в МРРБ, занимаващо се с жилищна политика, се състои от 3-4 души и сега ще търсим начини да привлечем повече специалисти от други отдели.

Едва ли е най-удачно държавата да прави всичко в тази сфера. Опитът на напредналите страни в Европа показва, че много по-рационално е определени дейност в жилищната политика да се прехвърлят към други организации (да се аутсорсват). В тези практики много напред са Германия и Холандия и са готови да ни окажат помощ. Там се прилагат много независими от държавния бюджет облекчени схеми за финансиране на обновяването на сградите.

-Кои според вас са основните слабости на Закона за етажната собственост и как може той да стане максимално ефективен?

-Основната му слабост е, че той не работи. Най-важното сега е да направим такива поправки, които да помогнат на съсобствениците в една жилищна сграда да вземат по-лесно решения и да стимулираме инициативните.

Законът засяга над 98 процента от живеещите в България, защото у нас е много голям делът на хората, притежаващи собствени жилища, концентрирани в големи жилищни сгради и комплекси. Това затруднява изключително много работата в тази сфера. Всяка нормативна уредба, засягаща управлението на етажната собственост, среща големи трудности.

В общи линии проектозаконът за промяна на Закона за етажната собственост вече е готов. Остават да се изпипат някои детайли. Един от тях е за фонда за обновяване на жилища. Другият е да намерим начин да не вменяваме прекалено много задължения на кметовете по прилагането на закона. Не е тайна, че общините нямат капацитета да ги поемат.

Според сегашния вариант на закона, ако една сграда не се поддържа, то от общината трябва да я ремонтират и да ипотекират имота, докато собствениците не възстановят разходите. Фондът, който вече споменах, би могъл да поеме тази роля.

Смятам за важно и правилното разясняване на ползите от закона и за това не са необходими пари. Надявам се по-скоро да се промени мисленето на хората и те да разберат, че поддръжката на общите части е от полза за всички в една сграда. Ремонтите са не само разход, а им пестят много пари от отопление и не на последно място повишават цената на притежаваните от тях имоти. За съжаление все още немалко хора нямат чувството, че общите части са и техни.

-Свикването на общите събрания ли е главният минус на закона, който искате да промените?

-Да, това е една от основните слабости. По сегашния вариант се предвижда много усложнена процедура за свикване на общото събрание на етажната собственост.

В новата редакция, която ще предложим, предвиждаме за важните решения като саниране, определяне на сумите в резервния фонд и други подобни случаи да се изисква лично връчване на покана за общо събрание. За решенията, вземани с обикновено мнозинство, ще искаме по-опростена процедура.

Другият проблем е свързан с книгата на собствениците и живеещите в сградата. Няма да се изисква записване на всички данни като номер на нотариалния акт или други лични данни за хората. Ще трябва да се посочва само името на притежателя на имота и процентът на идеални части, негова собственост.

Другата трудност при вземането на решенията е именно изчисляването на дела на идеалните части и оттам тежестта на гласовете на всеки от собствениците. За това за обикновените случаи на управление на кооперацията предлагаме да не се вземат дяловете в общите части под внимание, а да се броят гласовете на собствениците.

-Какво предлагате, за да се реши и проблемът с нежеланието на хората да стават домоуправители?

-Да, трудно е да накараш някой да стане домоуправител и причината е немалкото ангажименти, които той поема. От друга страна, е предвидено на него да му се налагат санкции при неизпълнение на някои изисквания на закона.

Обмисляме вариант да се въведе задължително заплащане на работата на домоуправителите. Той е оправдан, защото домоуправителите губят много лично време и често им се налага да излизат от работа, за да изпълнят задълженията си. В крайна сметка ще се даде възможност на съсобствениците да решат колко пари да плащат на домоуправителя си.

Ще предложим и друго домоуправител да може да бъде не само собственик на имот в етажната собственост, но и членове на семейството му, дори квартиранти в сградата или наета за това фирма.



-Има ли според вас други неизпълними клаузи в сега действащия закон?

-Да, не виждам по какъв начин ще могат кметовете да свикат общо събрание в етажните собствености, където то не е било проведено в продължение на една година. Това е трудноизпълнимо изискване, особено в големите градове. Още повече че в закона има пропуск няма срок за регистриране на етажната собственост, провела общото си събрание. В такъв случай как кметът ще знае кой и кога си е провел общото събрание.

-Очакваме пари от еврофондовете за саниране. Как ще се стимулират хората да се възползват от тази възможност?

-Ще предложим още една промяна в Закона за етажната собственост и с нея предвиждаме да се даде възможност решенията за участие в подобни проекти и жилищни асоциации да не се изисква пълно съгласие, защото само един съсобственик да е против, и може да се изпусне шансът за саниране на блок със стотина апартамента. Така ще помогнем на инициативните собственици на жилища.

Очакваме по оперативна програма "Регионално развитие" да бъдат отпуснати 40 млн. евро за саниране на жилища, но там изискването за кандидатстване е етажната собственост да е юридическо лице. Тези средства ще могат да бъдат използвани от 2011 г.

-Какво предлагате да се промени, за да има по-малко проблеми с концесиите на плажовете?



-Промените в него са почти готови и предвиждаме специални процедури за концесиониране на морските плажове. Амбицията ни е те да приключват за 3 месеца, ако няма съдебно обжалване. Премахваме изработването на анализи и избора на консултант за изготвянето му. Само тази процедура отнемаше най-малко 6 месеца. Най-трудно е да създадем обективни критерии за качеството на услугата. Според мен в случая трябва да се оценява качеството на оставената за общо ползване половина от плажната ивица, защото повечето критики към концесионерите сега е именно в тази насока. Те оставят обикновено свободните площи или близо до брега, или до заведенията, където е много шумно.

В момента за 84 неатрактивни плажа няма кандидати за наематели или концесионери, но това не бива да ни плаши. В напреднали туристически държави по света има много плажове, които не са стопанисвани и на тях няма спасители. Важното е обаче те да бъдат добре обозначени, че са неохраняеми и плажуващите там да знаят рисковете, които поемат. Другото важно нещо в случая е да се осигури почистване поне 2-3 пъти годишно.

-Има ли нужда от промени и в ЗУТ и в какви насоки може да се търсят за усъвършенстването му?

Слабото място на този закон е непрекъсната необходимост от МРРБ да се дават тълкувания на различни казуси и издаването на указания. С промените ще изчистим и спорните моменти за пълномощията за премахване на незаконните строежи. Ще се определят и точно отговорностите на общините, инвеститорите, проектантите, надзор, строител, администрация.

До средата на май ще има обществено обсъждане на промените и до юни проектът да влезе в МС и след това в НС.

Визитка

Магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Има специализации в консорциум "Джейкъбс енд асошиейтс юръл Лимитид". Завършила е курс по европейско право, ИПАЕИ, курс „Човешки права и околна среда", венецианска комисия в Триест, Италия, курс в Института по публична администрация в Дъблин, Ирландия и в Националното училище по администрация в Париж, Франция