27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература. Тревожните данни са от националното представително проучване "Читателски практики в България днес" на "Алфа Рисърч". Първата част от проучването проследява колко от българите четат, какви книги и как се изменя четенето спрямо останалите конкуриращи се дейности в свободното време.

"31% от анкетираните казват, че са активни читатели, между 10 и 15% са периферните, а останалите четат спорадично или изобщо не четат", обобщава доц. Александър Кьосев, ръководител на катедра "История и теория на културата" в Софийския университет, който участва в проучването. Близо 14% от хората заявяват, че въобще не е необходимо да се купуват книги, а 20% никога не са си купували книга.

Кризата в четенето у нас се задълбочава, защото броят на българите, които изобщо не посягат към книга, се увеличава през последните три години с близо 4%. Редовните читатели, които отварят книга всеки ден, също се топят - за м.г. те са едва 9.5%. 3 години по-рано - през 2006 г., ежедневен допир до литературата са имали 11.4% от българите, а всяка седмица - 16.2%. Единствената положителна тенденция е, че за сметка на сериозните потребители леко се увеличават тези, които четат по-рядко. "Мислим си, че много хора четат книги на компютър, но това не е вярно. Те са едва 4-5%", казва Кьосев. Проучването показва, че българите смятат за приемлива цената до 20 лв. за издание.

Интересна е връзката между четенето и гражданското поведение. Читателите са много активни граждани и участват във всякакви културни, еко- и други инициативи. "Хората, които не четат, нямат гражданско поведение. Това обаче не важи за гласуването на избори, където резултатите показват точно обратната зависимост. "На последните парламентарни избори хората, които не четат, са участвали по-активно за сметка на четящите", заключава Кьосев.

Изборът на четиво у нас става предимно чрез препоръки на приятели и познати, след това - според мнението на медиите. Тук тотално се губят като фактор учителят и неговата препоръка.

"По този критерий резултатите за българското образование са катастрофални. Едва 1% от учениците казват, че четат книга по препоръка на учителите, което на практика е нищожен резултат. През 2006 г. броят на тези ученици е 4.4%", казва преподавателят в СУ.

44% от децата, на които родителите са чели приказки като малки, като пораснат, четат. При децата, които не са отгледани с приказки, четат едва 16%. "Родителите на тийнейджърите разбират колко е трудно да ги убедят да четат и все по-малко се стремят към това", казва Кьосев. За миналата година малко над 71% от родителите на деца между 14 и 18 г. казват, че насърчават децата си да четат, докато три години по-рано техният брой е близо 76%. "На тази възраст младежите започват да се влияят от външни авторитети, за които четенето не е никак престижно", обобщава Кьосев. Така, веднъж навършили 15 г., днешните деца повече не посягат към литературата.

Четенето се нарежда на пето място по популярност сред останалите дейности в свободното време. Първото място естествено е на телевизията. Пиратските сайтове и липсата на кина в много големи градове на България, както и оскъдният културен живот нареждат посещенията на кино, изложба и театър дори след четенето по начин за прекарване на свободното време.