Лекарската грешка да се счита за престъпление и дори да залегне в Наказателния кодекс. Това настояха пациентските организации на среща с представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз вчера. Идеята си те ще оформят в проектозакон и ще търсят депутати, които да го внесат в парламента.

Болните да плащат изцяло лечението от джоба си, ако са пропуснали да отидат дори само веднъж на профилактичен преглед. Компромиси да няма дори за тези, които редовно са си плащали здравните осигуровки. Такова изменение да залегне в Закона за здравето, поискаха още пациентските организации.

Друго предложение предвижда лекарите, които отчитат фиктивно имунизации и направени профилактични прегледи, да бъдат съдени по условията на Наказателния кодекс, обясни Теодора Захариева - основателка на Центъра за защита правата в здравеопазването. Тя е и първата болна от рак, която преди четири години осъди МЗ за прекъснато лечение поради забавени безплатни лекарства. - Икономиката губи милиони от пропуснати трудови дни по болест, а всички ние - здраве, заради собствената си немарливост, подчерта Захариева и добави, че държавата също трябва да облекчи достъпа до лекаря.

Според нея и представители на пациентските организации лимитите за прегледи при доктора специалист са една от причините, поради която хората си спестяват редовното ходене на доктор. Пациентските организации ще внесат предложенията си и в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов.

Премиерът ни е диалогичен човек, при всички наши срещи е проявявал разбиране, убедени сме, че ще ни подкрепи и в това искане, заяви Пламен Таушанов - председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. В България медицинските стандарти са само на книга. В тях не е уредено кой и как ще лекува болния, ако лекарят му отсъства от работа. Не е регламентирано и как се процедира при лекарска грешка, добави той.

Докторите в болниците, които не разясняват подробно на пациентите как ще ги лекуват и предупреждават за евентуалните опасности, да отнасят големи парични санкции и да бъдат подвеждани под съдебна отговорност. Това да залегне в Националния рамков договор, настояват още от пациентските организации. По думите на Таушанов най-високата глоба, която досега е отнасял доктор, който не е поискал информирано съгласие от болния за неговото лечение, е 90 лева.

Масово в болниците това се прави от медицинските сестри, които поднасят на болните формуляр, който те подписват, но в повечето случаи не знаят точно какво пише на него. Необходимо е час по-скоро да бъде приет закон за правата на пациента, в който да бъдат разписани всички взаимоотношения между задълженията и правата както на лекарите и останалия медицински персонал, така и на болните, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.

Пламен Таушанов изтъкна, че правата на болния според Европейската харта за правата на пациента са 14. У нас в Закона за здравето обаче е залегнало само едно от тях, това за информираното съгласие при лечение.

Фондации прибират по 10 млн. лв.

Държавният бюджет дава по 10 млн. лв. годишно на фондации, свързани със здравеопазването, съобщи председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов и уточни, че най-големият потребител на тези средства е БЧК за осигуряване на кръводарители. Според него обаче БЧК не осигурява кръводарители. Това правят болниците - с рекетиране на пациентите преди всяка операция да дават кръв поне за двама души. Същевременно Българската асоциация за закрила на пациентите не получава и един лев от държавата и въпросът не е решен години наред, обвини той.