- Г-н Чобанов, на 10 април изтече срокът за регистрация на частни колекции по Закона за културното наследство. С какви данни разполагате вече и отговарят ли те на очакванията ви?

- В национален план около 150 лица са подали искания в музеите по наредба Н-3, а около 60 лица - в трите лицензирани нумизматични дружества. В НИМ - София, заявления са подали 26 лица. Броят на хората с предметни колекции или предметно-монетни колекции отговаря на очакванията. Моята лична прогноза беше между 150 и 200 души, така че тук няма изненада. Изненадващо е, че в нумизматичните дружества са подали искания само 60 лица, при мнения, че в България има над 1500 активни нумизмати, а само за София има данни за над 200. Също така много ниска е активността на самите дружества - само 5 подадоха заявление да бъдат лицензирани по реда на параграф 6 от ПЗР на ЗКН, от които само 3 отговаряха на условията, т.е. мрежата на дружествата в България не отговори на очакванията за тяхната роля в процеса.



- Има искане за ново разсрочване на регистрациите, но по-важно е да се каже какво следва оттук-нататък?

- Новият закон - добър, лош, проблемен - трябва да се изпълнява. Той действително предизвиква една цялостна промяна в системата за опазване на културното наследство. Това е едно тежко изпитание за системата, защото решава различни въпроси, предвижда тежки процедури и изобщо - наслагва изисквания и текстове, които трябва да се изпълняват от една доста скромна по своите възможности администрация. Мога да кажа, че колеги с огромен капацитет, с научни степени и звания, с големи възможности като учени вземат в музеите по 300 - 400 лв. заплата. Така че законът е голямо изпитание за администрацията и за структурите, които се занимават с културното наследство. Трябва да се наваксва 20 години изоставане, в които почти не е работено, работено е частично или пък са допускани много големи грешки.

- Не се ли страхувате, че сега, когато се предвижда и възможността да има частни музеи, ще загубите добрите професионалисти?

- Много се спекулира с въпроса за частните музеи. Аз се съмнявам, че ще видим повече от 2-3 музея в България. Както ви е добре известно, в момента имаме само два разрешени музея. Причината не е друга, а защото това е едно скъпо удоволствие. Повечето от колекционерите главно се занимават със задоволяване на лични потребности, те нямат интерес, не са достатъчно мотивирани или нямат финансови възможности, за да правят частни музеи, защото частният музей е институция, той изисква заплати, сграда, изисква много сериозен финансов ангажимент. Много малко хора в България могат да си позволят да развиват такава частна научно-културна организация. Така че се съмнявам, че частните музеи в обозримо бъдеще ще станат голям работодател на кадри. Там ще намерят работа 10-15 специалисти.

- Публична тайна е, че някои от известните ни имена в археологията поддържат добри контакти с иманяри и даже купуват от тях различни предмети, които впоследствие представят за свои разкрития. Разполагате ли с данни за такива лица и кога тази престъпна практика ще се преустанови?



- Действително част от нашата колегия поддържа по една или друга причина някакви контакти с такива лица. Това е един феномен, който го има и в други държави. Понякога това е за добро, както в случая с Китов - някои от големите си открития той ги направи, благодарение на това, че иманяри му съобщиха за едни и други обекти. Надявам се, ако има наши колеги, които са си позволявали да купуват такива предмети от иманяри, те никога повече да не повтарят своите действия. Апелирам към висока професионална съвест и морал, защото ако тези слухове са достоверни, те никак не говорят добре за нашата общност. В тази връзка много разчитам Асоциацията на археолозите в България, която се създаде миналата година, сама да бъде актьор и контрольор на нашата общност и тя да бъде тази морална трибуна, която да внушава на колегията да избягва такъв тип постъпки.

- Непрекъснато изскачат нови и нови находки, създава се впечатлението, че „запасите" са неизчерпаеми.

- Нашите земи за съжаление обедняват като културни пластове. Истината е, че особено в края на 90-те, когато се закри специализираното звено в ГДБОП, контролът беше отслабнал и това доведе до създаването на N на брой организирани престъпни групи, които се занимаваха с иманярство, включително и със земекопна техника. Това доведе дотам, че някои категории обекти са поразени на 100 процента от иманярски набези. Почти няма археологически обект в България, който да не е бил предмет на иманярски набези. В резултат на това културният слой драстично намаля, така че ние сме свидетели на "края на иманярската епоха".

- Кажете нещо повече за регистрацията, която започна да тече след крайния срок.

- Още през януари 2005 г. влезе в сила една стара Наредба №1 за реда на извършване на експертна оценка на движими паметници на културата, собственост на физически и юридически лица. Тя действаше реално до приемането на Закона за културното наследство. Наредбата позволяваше всеки, които иска добросъвестно да декларира собственост на всякакви културни ценности, да го направи. Кръгът на лицата, които се възползваха от тази наредба, беше много ограничен. Аз имам данни за не повече от петнайсетина лица. Явно с приемането на Закона за културното наследство миналата година се случиха две събития. Първо, установи се нов ред за регистрация именно чрез така наречения процес на идентификация и регистрация. Второ, започна провеждането на т. нар. еднократна регистрация. Това е еднократното събитие, регламентирано в параграф 5 и 6 на Закона за културното наследство. Тези параграфи се отнасят само до археологическите предмети и нумизматиката. От цялото множество - картини, икони, етнографски предмети, предмети от бита, бижута, параграф 5 и 6 създават по-особен ред, който действа обаче само в един определен от рамките на закона период. Това, което се случва сега, е един вид излизане на светло на някаква част от това, което се притежава от българските колекционери. Такъв тип еднократни регистрации са правени в много държави от Европа в различни периоди от тяхна история. Израел провежда почти по същото време, когато в България това се случва, подобна еднократна регистрация на частни колекции. В Румъния се проведе през 2003 г. В Русия има режим, който по подобен начин решава проблема. В Италия през 30-те години при Мусолини е направен такъв закон за еднократно регистриране на частни колекции от археологически предмети. Така че това е едно събитие, което при нас много закъсня. Ако се беше направило по-рано, щеше да породи по-трайни резултати.

- Не са ли много закъснели тези мерки? Много хора вече са изнесли извън България, каквото могат.

- Тази еднократна регистрация не е приятна за всички . колеги от нашата научна общност. Действително съществуват страхове, че чрез нея предмети, които . са от българската земя, ще се превърнат в частна собственост. Да, но тук могат да се кажат две неща. Първо, по-добре е да е така, тъй като те ще се контролират и някои от тях, които са по-важни, в категория с национално значение, няма да имат право да напускат българската територия. Тоест, ние ще въведем режим на защита на част от тях. Второ, по-добре е за обществото и за органите, които се занимават с контрол върху прилагането на законите, да знаят къде се намират тези предмети. Това до голяма степен възпрепятства нелегалната търговия и нелегалния износ. Така че еднократната регистрация е един вид необходимо зло. Това е един вододел, един лакмус, който цели да измери за българското общество кои колекционери искат да работят в рамките на закона и кои не, кои лица са добросъвестни и кои са недобросъвестни. На практика се създава критерий, с който ще определим кои граждани наистина искат да спазват закона и да работят по него и кои граждани реално са хора, които се занимават с престъпна дейност.

- Предвижда се плащане на такси за идентификацията на декларираните монети и предмети. Част от колекционерите са хора на сериозна възраст. За тях въпросните такси за идентификация са невъзможни. А има и предмети с много лошо качество, които струват стотинки. Кой ще тръгне да плаща по 3-4 лв. на бройка, за да ги регистрира?

- Искам да подчертая, че не е престъпление да не плащаш таксите, но е престъпление да не декларираш притежанието си. Освен това при съгласие на лицето предметите му да се регистрират в регистъра на МК, таксата отпада.

- Ще има ли национализация, както се опасяват мнозина?

- В една правова държава в XXІ век това е невъзможно да стане. Искам да успокоя добросъвестните граждани, че и дума не може да става за това. Няма да има национализация, това е немислимо.

Визитка

Д-р Тодор Чобанов е роден на 11 септември 1977 г. Завършва „Археология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (2001 г.)През 2008 г. защитава докторска титла по специалността. През 2004-2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. Автор е на книгите „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав" и „Свещените дворци на българските канове", както и на изследвания в областта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство.