В традициите при празнуването на Великден се наслагват различни езически вярвания и суеверия. Все по-разпространени и у нас са легендите за птицата, която богинята Естра превърнала във Великденски заек, за яйцето което се асоциира с настъпването на пролетта и има магически сили. Между вярата и суеверието обаче не бива да се забравят истински значимите символи на най-светлия християнски празник Възкресение Христово – нетварният огън, който се самозапалва в църквата на Божи гроб в Ерусалим, кръстът и образът на Спасителя.

"Той е символът на символите, защото в него се събра и божествената природа и човешката природа – невинната му човешка природа пострада, но победи смъртта... Оттам нататък вече на втори план са всички онези символи, на които, струва ми се, робуваме твърде много – яйцата, козунаците и нетипичните за православната традиция великденски зайци, които са западна традиция..." - каза Десислава Панайотова, богослов.

Библейското тълкуване на козунака като символ на празника е свързано с думите на Христос, който казва за себе си, че е новият квас. За боядисаните в червено яйца има две възприети в християнската традиция предания. "Едното е, че е имало една жена, която е била под кръста с кошница с яйца и паднала капка кръв от Христос, която ги оцветила, а другата, че Мария Магдалена показала на римския император яйце, което се оцветило в червено като знак за това, че Христос е възкръснал..." - разказа Десислава Панайотова:

Преди да опитат от яйцата и козунаците на празничната трапеза, християните трябва молитвено да съчетаят духа си с духа на Исус Христос. А познанието за значението на религиозните празници трябва да се възпитава у младите от училището и църквата. Според Панайотова "те трябва да предадат това знание и на родителите си – трябва да започнем от някъде. Няма какво да се заблуждаваме – има няколко поколения, изгубени за църквата. Само тогава ще започнат все повече млади хора осъзнато да празнуват в храма и това е радостна тенденция, която вече се забелязва".

Вярата в Бога е неприкосновена човешка потребност, която е още по-необходима във времена на криза и разколебани ценности. Христовото възкресение ни дава надеждата, че изход от драмата на смъртта има, а разкаялите се за греховете си ще бъдат спасени. С вярата във възкръсналия, който казва "Аз съм пътят и истината и животът".