Има вариант на пенсионна реформа, при който възрастта за пенсиониране не се увеличава, но се увеличава осигурителният стаж, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов в интервю на Димитрина Пандурова. Според този вариант на реформата всеки ще може да се пенсионира при навършване на възрастта, но ако няма необходимият осигурителен стаж, пенсията му ще е по-ниска. Според министъра се мисли и за вариант, при който времето, през което даден човек е учил висше образование, да бъде признавано за трудов стаж.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

Какъв пенсионен модел и каква реформа да изберем в пенсионната система това ще коментираме с министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.



- Четох форуми, мнения, позиции и останах с впечатление, че общо взето ще бъдете намразен, казано може би по-пресилено, но хората искат да работят до 50-55 години, завземат големи пенсии…това е тяхната визия за реформата.

- Вижте, аз искам да тръгна малко по-отдалече. Пенсионната система във всяка една държава, в нея се отразяват като огледало цялостната социална политика, която се води. Това, хората какви доходи получават, какво е нивото на заетост и на безработица, какви са условията на труд, в които работят в предприятията, какво е нивото на здравеопазване в тази държава и, не на последно място, каква е демографската картина в момента и такава, която се очертава след 20-40 години.

Аз искам да кажа, че демографската картина в момента в България е действително доста тежка. Ще дам само няколко цифри. Ако в момента населението е 7 милиона и 528 хиляди души, прогнозите са след 40 години те да станат 5 милиона и 893 хиляди души, т.е. близо с 1 милион и 600 хиляди по-малко. Населението под 15 годишна възраст в момента е 1 милион и 24 хиляди, след 40 години се очертава да бъде 725 хиляди. Населението от 15 до 64 години, т.е. хората, които са в работоспособна възраст, в момента е 5 милиона и 176 хиляди, след 40 години се очертава да бъдат 3 милиона и 314 хиляди души. Населението над 65 години в момента е 1 милион и 327 хиляди, а след 40 години ще бъде 1 милион и 853 хиляди души.

Т.е., демографската картина никак не е добра. Излиза, че все по-малко хора в трудоспособна възраст ще работят и непрекъснато увеличаване на хората, които са в пенсионна възраст. Това е едното. Второто е устойчивостта на пенсионните системи. В Европа е избрано преди повече от 100 години да има един задължителен разходопокривен стълб. Това е първият стълб на пенсионната реформа, където се правят т.нар. солидарни вноски, за да може хората, които работят, да плащат осигурителни вноски и след време, когато се пенсионират, да получат онова, което е заделяно през тези години. Преди 10 години, когато се направи пенсионната реформа, се разшири пенсионната система, създадоха се т.нар. втори и трети стълб – това са частните пенсионни фондове за родените след 1 януари 1960 година. Те се осигуряват в универсалните пенсионни фондове и след 13 години те ще започнат да плащат първите пенсии.



- Т.е. хората, които след 13 години се пенсионират, вече ще имат едно по-високо ниво. Можем ли така да кажем?

- Точно така. Идеята беше хората, които се осигуряват и доброволно в третия пенсионен стълб, ако се осигуряват в трите пенсионни стълба, след 13 години хората да получават един заместващ доход от около 70 процента от дохода, който се получавали. Това е идеята на пенсионната реформа. За съжаление тя не е завършена все още. Получиха се много изкривявания в модела. Има голяма диспропорция на хората, които получават пенсии в момента, хората, които се осигуряват в момента, непрекъснато се намаляваше размера на осигурителната вноска. В момента България е с една от най-ниските осигурителни вноски.

И от 1 януари тази година, пак заради кризата с цел да подпомогнем бизнеса, намалихме осигурителната вноска с два процентни пункта. Ние се разбрахме със социалните партньори, със синдикатите и работодателите, че на полугодието ще направим един анализ. Аз се надявам работодателите да си изпълнят ангажимента в тази посока.

Но да се върнем от необходимостта от пенсионни реформи. Аз преди няколко дни се върнах от Испания, където се състоя неформална среща на министрите на труда. Двете основни теми, които дискутирахме, са Постлисабонската стратегия 2010-2020, свързана най-вече с пазара на труда и как да се направят пенсионните системи по-устойчиви и да се получават едни адекватни пенсии. Така че от тази гледна точка искам да кажа, че всички държави страни членки на Европейския съюз предприемат тези мерки.

- Тоест, неизбежно е да вдигнем възрастта за пенсиониране…

- Няма как да стане по друг начин. Преди повече от три месеца създадох Консултативен съвет по пенсионната реформа, обхванах един широк кръг специалисти, синдикати и работодатели, частните пенсионни фондове, експертите в социалното осигуряване. Целта, която сме си поставили, е да направим по такъв начин системата справедлива, от една страна, от друга страна, да я подкрепим, тя да стане финансово устойчива.

Защо тя не е финансово устойчива в момента? 11.3 % от БВП в момента отива за пенсии. Около 43 % от разходите на републиканския бюджет отиват за пенсии и плащания за държавно-обществено осигуряване. В момента разходите за пенсия се покриват 60 % от данъците. Т.е. само 40 % от осигуровките покриват плащането на пенсии в момента. Има голям дисбаланс при получаваните пенсии. Има голяма несправедливост. Именно от тази гледна точка ние искаме първо да изчистим системата, да кажем „стоп” на намаляването на осигурителната вноска, защото ние съсипваме системата.

На второ място да изчистим системата. Да остане само според приноса на хората - кой каквото внася в системата, да знае, когато се пенсионира, какъв заместващ доход ще има. Да изчистим системата от неприсъщи на нея плащания, които са свързани със социалното подпомагане. Примерно, тези до 50 лева, които ще платим на възрастните хора над 75 години от 1 юли тази година, да не се плащат от държавното обществено осигуряване, а чрез системата на социално подпомагане от държавния бюджет. Защото тези средства нямат нищо общо с осигурителната система. Т.е. изчиствайки системата от една страна, и от друга страна да направим максимално плавно вдигане не на пенсионната възраст…тук искам дебело да подчертая…има вариант, в който все повече се обединяват експертите и синдикатите, включително – да не се пипа пенсионната възраст. Тя да остане както е досега, 60 години за жените и 63 – за мъжете, но леко да качим осигурителния стаж. Например, в момента мъжете се пенсионират при 37 години осигурителен стаж, а жените при 34 години. Искаме жените да бъдат на 37 години стаж, а мъжете – 40.

Да го направим да започне да действа системата от 1 януари 2012, за да има достатъчно време да се успокои пазарът на труда, от една страна, а от друга, бизнесът и хората да бъдат запознати с тази система. И да дадем бонусите…тези хора, които не могат да достигнат до този осигурителен стаж, ще получават един редуциран малко по-малък размер на пенсия. Тези, които работят над този стаж, да получават по-висок бонус върху пенсията. Трудов стаж се признава казармата за мъжете, майчинство за жените...

- Висшето образование…

- Висшето образование в момента имаш право да го изкупиш. Но в момента обсъждаме с колегите, от синдикатите най-вече, искаме след 2 години държавата да прави вноските за висшето образование на хората и висшето образование да се признава за трудов стаж. Аз мисля, че това е справедливо. Защо непипайки пенсионната възраст, както правят много държави в Европейския съюз в момента, а вдигайки леко осигурителния стаж и то разпределено в следващите десет години, ние по този начин ще насърчим хората да се осигуряват върху реалните заплати. От една страна. И от друга страна, ще мотивираме хората да не ходят в сенчестата икономика….

- Четох коментари, че сега можеш да се осигуряваш и на 300, може и на 3 000,

де факто ти получаваш едно и също.

- Не е така. И затова искаме да изчистим системата. Не искаме да има никакви тавани на пенсията, искаме да изчистим системата от неприсъщи за нея плащания, които могат да станат от държавния бюджет, които нямат нищо общо със социално-осигурителната система и, не на последно място, по този начин ние ще мотивираме хората да искат да бъдат осигурени легално, за да трупат трудов стаж. По този начин те няма да ходят в сенчестата икономика. От това ще спечелят и бизнесът, и хората. И държавата, естествено.



- Икономисти предлагат…те, между другото, както и синдикатите, одобряват това да имаш право на избор за по-ранно пенсиониране с по-ниска пенсия… те допълват, ако едно лице на 40 иска да се пенсионира след 15 години, т.е. на 55 или 58 години, да внася по-голям процент, ако иска и по-голяма пенсия. Тогава ще има и по-голяма вноска. Това, според тях, ще има и стимулиращ ефект и точно за това, за което и вие говорихте…

- Има такава възможност и сега да го направи, като се осигури във втория или третия стълб в частните пенсионни фондове.



- Но ще му гарантира ли това по-висока пенсия?

- Да, аз затова казах, че след 13 години, хората, когато получат първа, втора и трета пенсия, трябва да получат около 70 % от заместващия доход в момента, от заплатата. Така че аз бих насърчил хората да инвестират в частните пенсионни фондове. Там са се натрупали повече от 3 милиарда лева. В Консултативния съвет обсъждаме варианти как част от тези средства да бъдат вложени в българската икономика и с пълна гаранция от държавата за тези пари. След това те да носят една по-голяма доходност за частните пенсионни фондове и оттам за самите осигурени лица.



- Това не е ли идеята на Лидия Шулева? Тя имаше аналогична идея. Само че не можа да я прокара…



- Тя говореше през годините за тези неща. Аз мисля, че с финансовото министерство и с частните пенсионни фондове трябва сериозно да погледнем по този въпрос, защото в момента в България има нужда от свежи пари. И когато държавата гарантира този ресурс, който ще дойде от частните пенсионни фондове, той ще даде и една гарантирана по-висока доходност след това.



- А синдикатите, които са и ваши колеги, защото вие дойдохте от тези среди, имат следните задръжки, така да ги нарека, ако се увеличи възрастта за пенсиониране, ще отпаднат ли сегашните преференции от 3 % повече пари върху пенсиите за всяка отработена година.

- Възрастта за пенсиониране в този вариант, за който аз говоря, не се предвижда да се увеличава. Бонусите ще останат за хората, които ще продължават да работят над законоустановения срок за трудов стаж. За всяка година допълнително ще имат все по-големи бонуси, за да получават по-голяма пенсия. Това е нашата идея. И, понеже говорим за пенсионната реформа, тя засяга много хора, както работещите в момента, тези, който им предстои да се пенсионират и хората, които са в пенсионна възраст, искам да кажа, че ние сами решение няма да вземаме. Ние не случайно обсъждаме такива кардинални въпроси и желаем да си кажат мнението синдикати, работодатели, пенсионерски организации, други съсловия, за да може в крайна сметка експертите, на базата на всички тези казуси, които ще се появят, да направим системата по този начин, че да започнем да връщаме доверието на хората в нея. Защото то в момента е загубено.

- Между другото, от къде срещате одобрение за това, което се лансира, то все още не е станало факт, както вие казахте, предстои да се обсъди и да се чуе позицията на всички. Срещате ли като цяло одобрение или по-скоро възражение върху тези идеи?

- В нито една държава не може да има одобрение за нещо, когато го караш да работи малко повече. Но в крайна сметка трябва да разберем, че пенсионната система е свързана с нивото на заетост. В момента в Европейския съюз се забелязва едно преструктуриране на икономиката. И ние не случайно възложихме една поръчка да ни направят един пълен анализ за следващите 5 години от какъв тип работна ръка ще има нужда бизнеса в България. Това е много важно.

- Това трябва да бъде ориентирано и към университети….Какви специалисти да произвеждат.

- Системата на висшето образование, на професионалното образование, да насочим хората в какво да се обучават, за да могат те да бъдат пригодни на пазара на труда. Това трябва да направим. Има две категории хора, които ще бъдат засегнати от тази реформа най-много. На първо място това са младите хора, които са до 29 години. Ние трябва да инвестираме в тях. В обучение, квалификация и преквалификация, за да могат да бъдат пригодни в новите условия на пазара на труда. И хората, които са над 50 години. Защото това са критичните групи, в които ние трябва да инвестираме.



- Особено втората група….

- Точно така. И аз го казвам това не случайно, защото дискусията в момента в Европа е много сериозна по този въпрос. Вие знаете, че икономиките се преструктурират. Вече не е възможно, както беше преди години, един човек да започне работа в едно предприятие и да се пенсионира там. Икономиките са различни. Условията са различни. Така че в тази насока ни предстои много работа. И трябва да разберем, че в България трябва да се спазва Лисабонската стратегия – учене през целия живот- учене и квалификация и преквалификация. За да може хората да бъдат по-пригодни към условията на пазара на труда. Това е нашата цел. И затова чрез оперативната програма „Човешки ресурси”, където трябва да усвоим над 1 милиард евро до 2013 г. ние ще се стремим да я постигнем. Ние много сериозно работим по този въпрос.

- Ако ми позволите да навлезем в малко конкретика. Едното е за втория фонд. Сега вноската за този втори стълб е 5 %. Колко трябва да стане, за да не се получава парадокс, че въпреки че се осигуряваш на висок доход, вземаш по-ниска пенсия, както е сега.

- Трябва да има баланс между трите стълба. Целта на страните от ЕС е да укрепим на първо място първия стълб, защото той е много важен.



- А тези почти 4 милиарда, какво ще правим с тях?

- Аз казах, тези над 3 милиарда, които се инвестирани в частните пенсионни фондове, където има акумулиран ресурс, те могат да бъдат използвани в българската икономика, могат да бъдат използвани за държавното обществено осигуряване. Те могат да бъдат използвани. Тези пари не трябва да стоят, както и парите в „Сребърния фонд”.

- Питайки се какво става с имотите, които конфискува комисията „Кушлев”…какво става с тези имоти? След като се конфискуват, защо не се продават и средствата да запълнят тази дупка в НОИ.

- Да, има специална група към Консултативния съвет, които са експерти, аз не съм такъв, които мислят от какви източници допълнително да се финансира пенсионната система. Има доста механизми, по които може да стане това.

- И още няколко конкретни въпроси. Един човек, който да кажем е на 40-45 години, работил е, самоосигурявал се в първи, във втори стълб, решава да замине за чужбина, в държава извън Европейския съюз. Какво се случва с него и с тези осигуровки, които той е правил? Губи ли ги, или не?

- Тези, които е правил в частните пенсионни фондове, те не се губят, що се отнася до държавното обществено осигуряване в страните извън ЕС, ние сключваме спогодби за социална сигурност. Такава сме сключили с Корея, Израел, Молдова, предстои с Русия такава да се сключи и по тази начин ние запазваме стажа, което е имало лицето в България и там. И обратно, за техните граждани, които са в България, да им се зачита трудовия стаж както в България, така и в другата страна. С Америка, Австралия, Канада, където живеят много българи и които след години ще им предстои този период на пенсиониране, ние в момента сме в дискусии, включително и с посланиците на тези държави и също искаме да сключим такива социални спогодби. За хората е много важно това.

- При учителите ще важат ли тези нови правила или ще останат с тази привилегия, които имат сега – да се пенсионират малко по-рано, благодарение на този учителски фонд?

- Учителската професия е доста специфична, те имат учителски пенсионен фонд към НОИ и засега се запазва тяхната система.

- А по отношение на военни, полицаи, да кажем?

- Военните, държавните служители, служителите в МВР, аз мисля, че осигурителната вноска, която се плаща за тях, е много ниска. Нека Консултативния съвет ни предложи няколко варианта….Що се отнася до хората, които работят в първа и втора категория труд, като миньори, като летци, стюардеси, в металургията, химията, машиностроенето, те са около 170-180 хиляди, които са първа и втора категория труд, аз мисля, че до 2014 година там трябва да запазим режима, те се осигуряват допълнително в професионалните пенсионни фондове, трябва да има повече време, 4-5 години, за да се натрупат достатъчно пари там, за да може те, като се пенсионират, да могат да получат една по-голяма допълнителна пенсия от тези фондове.