На 70 км югозападно от Варна едно село пази от векове древен обичай за ритуално клане на петли. Всяка година свещенодействието се разиграва на втори февруари в Голица. Местните определят себе си като потомци на аспаруховите българи и завладяващо разказват чудни легенди за селото си - бавно и напевно, с характерен диалект, в който се преплитат особеностите на еркечкия говор.

Сгушено в преспите край високите баири, кръстени "голици", селото сякаш е замръзнало и във времето за идващите от "цивилизацията" - поставената скоро клетка на мобилен оператор е затрупана от снега, затова единствената връзка със света остава пъртината. Картината се допълва от дим от комини, аромат на гора, стадо овце, пъплещо из преспите и трактор, който разчиства улицата от снежните навявания.

В центъра на селото, кацнал върху камара речни камъни, наричани от местните "вардунести", гордо е вирнал гребен армиран с желязо петел - гордостта на Голица. Това е първият в страната паметник на мъжкото пернато, изработен от скулптора Огнян Кръстев. Идеен генератор и спонсор за издигането на паметника е известният варненски зевзек Росен Марков, запален фен на празника Петльовден, обяснява кметът на Голица Добрин Златев. Официално "кукуригащият" монумент ще бъде открит на 2 февруари.

"Хубав е паметникът на петела! Ама що са го сложили на камъни? Да е кокошка - да снесе там, но той на плет каца да кукурига", чуди се на творбата 70-годишната Пейка Лефтерова. "Да бяха го и побоядисали малко, че тъй е хептен белезникъв", плахо предлага тя. После обаче забравя за него и се впуска да разказва за празника, докато черпи гостите си с ароматно вино, което е "нито пушено, нито пръскано".

"Петловден е орисан за мъжките рожби. Знам от баба ми, а тя от своята, че по турско време черкезите поискали от голичани да убият момчетата си. Разбрали, че мъжете ни са със серт характери, затова по-добре било да са по-малко.

Събрали се жените, ревнали на глас. Тогава една баба им дала акъл - че човешката и кокоша кръв си приличат. Посъветвала ги да заколят по един петел, да омажат с кръвта му вратите на къщите си и да казват, че са убили децата си. Речено - сторено - грабнали майките посреднощ брадвите, и докато пернатите още спяли, изклали петлите. Омазали с кръв домовете си, измамили турците и спасили децата си. И до днес колим петлите в 2 - 3 часа посред нощ", разказва баба Пейка. Не знае дали ритуалът има и езически корени, но вярва, че се прави за здраве. По соцвреме празникът бил забранен, но хората тайничко пак се събирали, спомня си голичанката.

Освен варения петел, на трапезата се слага още парен зелник и тиквеник. "Като се натруфим, вземаме храна, шишичка с ракия и котле вино и семейно отиваме при жената, която бабува в селото", разказва Пейка Лефтерова. Така местните побратимили два празника - Петльовден и Бабинден. В първия обаче се включват и мъжете. След черпенето, започвала веселбата. "Едно време като засвиреха гайдаринът и кавалджията, голямо тропане падаше - стаите нямаха дюшемета, земята копаехме, като удряхме крака на хорото", смее се баба Пейка. Тя не пропуска година, без да метне в тендежарата шарено петле - за добруването на синовете и внуците. Готова е и на хоро да се хване, стига да има кой да посвири.

Празникът е жив и днес, защото си има и свой летописец. Пенсионираната учителка Златка Дойнова събира от години народните умотворения за Голица. Според тях местните били потомци на Аспаруховите българи и тачели петлите още от езическите времена. Доказателства за далечната връзка с Кубратовите конници се криели в редица топоними и археологически разкопки, твърди Златка Дойнова. Народни песни пък нарочвали Голица като родно място на свинаря Ивайло, който стигнал до царския престол в Търновград.