България е на път да отстъпи пред агресивното нахлуване на ГМО - генно модифицираните организми. Очевидно депутатите, които формират малкото мнозинство в родния парламент, ще гласуват за свободното и безпрепятствено отглеждане на такива култури у нас. Така България ще стане първата страна-членка на ЕС, откъдето ще нахлуят "мутантите"-агресори.

Генетично модифицирани организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове.

"Първото поколение" ГМ култури са соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите. "Второто поколение" ГМ растения вече целят по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. "Фармацевтични" трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др.

Настъплението тръгва от САЩ

Без да са направени достатъчно тестове за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти. Те обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите. Така до 1999 г. 33% от площите, засети с царевица, 44% със соя, 55% с памук в САЩ са вече генно-модифицирани.

Десет години след стъпването си на пазара, ГМ култури се отглеждат вече на 102 млн. хектара обработваема земя - площ, приблизително равна на териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007 г. площта на ГМ растенията се разширява с още 12 млн. хектара и достига 114 млн. хектара. Над 90% от площите, засети с ГМ култури, се намират в само четири държави - САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. В САЩ се произвеждат над 50% от ГМ културите, предлагани в целия свят, а 20% се падат на Аржентина.

Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като "биотехнологични мегадържави", във всяка от които са засети над 50 000 хектари ГМ култури. Освен споменатите страни в списъка се намират още Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия, като Индия и Китай се изкачват все по-нагоре заради експанзивното отглеждане на ГМ памук. Генно-модифициран памук вече е разрешен за отглеждане и в България - промяната беше тихомълком прошмулена в парламента по времето на тройната коалиция и също така тихомълком изгласувана.

Засега България е опитно поле, но ще стане индустриална зона за ГМО

В Европейския съюз се отглежда основно ГМ царевица. Основни производители на ГМ царевица са Испания, Франция и Чехия, а площта, която е заета достига до 110 000 ха през 2007 г.В България първата реколта от ГМ царевица, устойчива на хербициди, е прибрана през 1999 г. Според ISAAA през 2004 г. и 2005 г. патентите в България не са подновявани и не е произвеждана ГМ царевица. През 1999 г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн.

Европа и ГМО

В края на 2007 г. обаче френският президент Никола Саркози заяви: "Истината е, че имаме съмнения относно ползите от хербицидо- и инсектоустойчивите ГМО; истината е, че имаме съмнения относно контролираното разпространение на ГМО; истината е, че имаме съмнения относно здравето и ползите за околната среда от ГМО.

"Междувременно и предишният европейски комисар за околната среда Ставрос Димас предложи да не се допускат за култивация в ЕС два нови сорта ГМ царевица (Pioneer на Dow и Bt11 на Syngenta), които вече са одобрени за внос.

Румъния е наложила забрана за отглеждане на единствената позволена за култивация ГМ култура в ЕС - царевицата MON810. Такава стъпка преди това са предприели и Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург.

Въпреки че ЕС ограничава отглеждането на ГМ култури, в общността има голям внос на такива. ЕС е най-големият вносител на соя и соеви продукти, а те в по-голямата си част се състоят от RR соята на Monsanto. Досега над 30 ГМО и производни продукти са одобрени за разпространение на пазара в ЕС.

България и ГМО

През пролетта на 2005 г. българският парламент приема закон за ГМО, който "забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички видове зеленчукови и овощни култури". Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в 30-километровата буферна зона около тях. В България е забранена и продажбата на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.

Българското законодателство обаче позволява на пазара да се предлагат храни със съдържание на ГМО, стига това задължително да е обозначено върху етикета на стоката в магазинната мрежа. В повечето случаи това не се спазва. Според изследване на фондация "Мейдей" от края на 2006 г. ГМО могат да се открият в соеви ядки, сосове и шоколадови вафли, предлагани на българския пазар.

Зони, свободни от ГМО

Към началото на 2007г. над 4500 общини, 236 региона и хиляди фермери, общности и производители на храни в Европа се обявиха за "ГМО свободни" - те няма да допуснат употребата на ГМО за земеделски и хранителни нужди на тяхна територия.В България след кампанията на Сдружение "АгроЛинк" има 6 общини, свободни от ГМО - Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. По време на кампанията "Доматът мутант" през лятото на 2007 г. над 5000 души са се подписали под декларация за обявяване на България за страна, свободна от генно модифицирани организми.