Бенямин Нетаняху и Бойко Борисов на пръв поглед имат множество теми, по които биха могли да си говорят: Израел има сантимент към България заради спасяването на българските евреи, напоследък израелците имат повишен интерес към страната ни като туристическа дестинация, има и приличен обем на израелските инвестиции в България. На всичкото отгоре Нетаняху е бил и вътрешен министър и по тази линия има какво да си каже с Борисов.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Акцентът от срещата между двамата министър-председатели в понеделник обаче беше съветът на Бенямин Нетаняху към българския му колега да започне плавно да намалява ДДС. Малко неочаквано Бойко Борисов откликна и поне на първо четене даде индикации, че е склонен да се вслуша, макар финансовият министър Симеон Дянков да обяви, че за намаляване на ДДС може да се мисли едва през 2011 година.

Не е нужно да си министър-председател на Израел, за да видиш, че българската икономика има два големи структурни кусура. Те са високата степен на монополизация на цели сектори от стопанството и огромното преразпределение през бюджета. По този показател България е абсолютен лидер в Европа: през държавата се преразпределя 43 процента от брутния вътрешен продукт, което означава, че на всеки изкаран лев държавата прибира 43 стотинки.

Това става главно чрез данък добавена стойност и акцизите.

Специално ДДС в България е сред най-високите в ЕС – 20 процента. В Кипър например е 15 %, толкова е и в Люксембург, в Германия е 16. По-високи от българските са ставките само в скандинавските страни, Полша и Унгария, обаче реално в България ДДС е най-висок, тъй като ставката е единна – няма изключения. В повечето държави има значително по-ниска ставка за ред стоки, което фактически намалява данъчното бреме.

Последиците от високия данък добавена стойност и монополната структура на икономиката са, че по този начин се изсмукват доходи от населението и фирмите в мащаби, които не са познати никъде в Европа. На макроикономическо равнище това означава, че на практика стопанската инициатива е силно ограничена, тъй като у хората няма как да останат достатъчно пари за предприемачество и бизнес начинания. Допълнителен ефект е, че държавата акумулира огромен финансов ресурс, което е първата предпоставка за ширещата се корупция. По различни оценки между 30 и 50 процента от вкараните в бюджета пари изчезват, а държавата функционира с останалите.

Нетаняху, без да е вникнал в подробностите, разбира това и реагира така, както би реагирал всеки човек, който вярва в свободната инициатива: намалете данъците, така ще останат повече пари у фирмите и хората.

Всъщност това е показателят за дясна политика: ако държавата изземва над 40 процента от доходите, значи управлението е ляво. Ако падне под този процент, значи е дясно.

По този показател в Израел дори левите правителства са десни. А в България дори и десните са леви.