Сурвакането е типично български обичай. Името на традицията се свързва с древноиранския бог на Слънцето Сурья. Обичаят е пренесен по нашите земи от прабългарите. Сурвакането с дрянова пръчка се прави точно през първия ден от Новата година с пожелания за здраве, плодородие и късмет.

Дрянът, от който се изработват сурвачките, е свещено дърво в българската традиция. Народът ни е вярвал в неговата магическа сила. От него са се изработвали оръдията на труда. Освен това дрянът е изключително здраво и жилаво дърво.

Сурвакането се извършва от млади момчета между 4 и 12 години. Сурвакарите се даряват от домакините с плодове и лакомства.

След празника е прието сурвачката се изхвърля в река за да тече животът по вода.