Първият българин, станал европеец през 2007 г., пръв ще посрещне и идващата 2010 г. Това е единият от четиримата служители на фара в Шабла, който е и най-източната точка на страната ни. "Малко ще е скучно да съм сам навръх празника. Но не ми е за първи път и харесвам работата си", признава пред "Стандарт" Ташо Димитров. И разкрива, че съвсем няма да посрещне новата година като аскет. "За мен здравословното меню е скара. Така че на трапезата в новогодишната нощ ще хапна пържола, при това задължително домашна, приготвена от месо, собствено производство, и опечена от съпругата ми Росица, с която заедно ще изкараме дежурството, както и в последната нощ на 2006/2007 г.", казва Ташо.

В навечерието на 50-годишния си юбилей, който Ташо ще чества на 30 януари догодина, пожелава на себе си и семейството си здраве. "На всички българи желая през новата 2010 г. здраве и много късмет. Дай Боже, всичко да отмине, да няма повече кризи и да заживеем като хората. Дано това правителство направи нещо и децата да живеят по-добре", казва философски Димитров, който за отминалите две години е успял да стане вече и два пъти дядо и да се радва на внук, който е едва на годинка и четири месеца, кръстен на него - Тихомир, и чаровна малка внучка - петмесечната Йоана.

Жителите на най-източната община искрено и от сърце си пожелават също да не се повтаря гневът на земята, защото срещу природната сила човек е безпомощен. Дори и над 150-годишният фар, издигащ се на самия морски бряг, не е пощаден от трусовете тази година. И в неговата 32-метрова кула, която е и най-високото фарово съоръжение по българското крайбрежие, са се появили пропуквания.

Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е умалено копие на прочутия Александрийски фар, който е и едно от Седемте чудеса на света. Това е и единственото такова съоръжение, боядисано в два цвята - червено и бяло.

Днес, в навечерието на празника, дежурният Ташо Димитров се надява работата да бъде безпроблемна и това да е знак за спокойна и успешна година. За куриози при дежурствата мъжът не се сеща, но споделя, че е имало трудни моменти. "Това става, когато спре токът и трябва да се пали агрегатът. Веднъж имаше буря, валеше дъжд, бях дежурен. Като не запали агрегатът - вземаш фенерчето и тръгваш нагоре по стълбите, защото светлината на фара не бива да угасва", категоричен е пазителят на фара.