Комисията за защита на конкуренцията глоби Райфайзенбанк България ЕАД с 5,58 милиона лева. Понеже така наречените тиражни медии “пропуснаха” новината, се налага накратко да бъде обяснено за какво става дума. През времето 2004-2007 година “Райфайзенбанк” е рекламирала като бонус към свой ипотечен кредит безплатна застраховка “Живот” за кредитополучателите за целия период на кредита. Не щеш ли, през 2009 година съпругата на кредитополучател, която също имала застраховка, починала. Човекът отишъл в банката, за да разбере ще изплати ли застрахователят обезщетение за смъртта и изведнъж станало ясно, че “Райфайзен” едностранно и без да уведомява клиента е прекратила застраховката.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Ето затова сега комисията по конкуренцията я глобява с рекордните почти 6 милиона лева. Макар и голяма, глобата е нищожна на фона на печалбите, които банката е инкасирала, привличайки клиенти чрез лъжлива реклама; освен това няма да я плати “Райфайзен”, а клиентите й.

По-важно от глобата е, че една държавна институция казва в прав текст, че една голяма банка, една от най-големите в Европа и на българския пазар, лъже и заблуждава клиентите си; ако се направи малко по-внимателен анализ на дейността и на други банки, може да излезе, че и те не остават по-назад от австрийската си посестрима. Само че никой не прави такъв анализ, достатъчно е да се види примерът с “Райфайзен”, за да се види, че в продължение на две години банката не е била закачана за това, че мами клиентите си по неевропейски и нецивилизован начин.

Алчността е двигател на капитализма, на прогреса, така да се каже и това е описано в литературата. Не художествената, а научната. Случващото се в момента обаче е илюстрация, че алчността, освен съзидателна, може да бъде и разрушителна. Само в САЩ за около година са фалирали над 300 банки, а близо 1 милион ипотеки са просрочени и с проблеми при обслужването.

Кризата е невиждана, а тепърва и ние в България ще разбираме за какво точно става дума. Затова в САЩ и Западна Европа вземат мерки поне малко да ограничат алчността, да й сложат юзди.

Банките, в това число българските, в известен смисъл са без вина – те лъжат, мамят и изнудват клиентите си, понеже това е в природата им, печалбата е смисълът на тяхното съществуване. Те мамят, лъжат и изнудват толкова повече, колкото повече им се позволява.

В нашата държава, която е по-добре да се казва Лихвария, а не България, на банките е позволено всичко. Те няма да спрат да изсмукват кръвта на българската икономика, докато не им бъде недвусмислено показано, че не може да продължава повече така.

Това означава институциите – не само комисията по конкуренцията, но също така БНБ, правителството, министерството на финансите, медиите също да ги натиснат да бъдат коректни към хората и фирмите в страната, в която печелят не лошо. Конкретно – банките трябва да бъдат разследвани нон стоп за случаи, подобни на този с “Райфайзен”, да бъде анализирана лихвената им политика, ако е нужно – и някоя банка, за предпочитане голяма и западна – да се раздели с лиценза си.

Само тогава те ще разберат, че се намират не в Лихвария, а в България, цивилизована държава от Европейския съюз.