Село Игнатиево плаче

Класът на Георги го изпрати до последния му дом

Кой те уби? Кой те уби? Ааах, кой те уби? Това бе неутешимият вопъл, с който майката Кремена изпрати 17-годишния Георги Чакъров в последния му дом – в гробищата на края на село Игнатиево. Улица „Витоша“ 6 дълго време ще остане потънала в мълчание. Десетки тийнейджъри, приятели, роднини, близки, съседи се споглеждаха пред оградата на къщата, където Гошо е живял с татко си Лъчезар и любимата си прабаба Къна. Две бабички с бастунчета се запрепъваха по прашната пътека край катафалката. „Не върви пред смъртта! Какво правиш! Пред смъртта не се върви!“, извиква някакъв мъж от тълпата. „Защо ни снимате?“, пък питаха съучениците на Георги, препречвайки обективите с ръце. Да се чуди човек тази агресия, тази арогантност дали са от мъката по загубения приятел, или от гузна съвест, че в онзи черен понеделник, когато хлапетата са били скупчени да гледат боя, никой нищо не е сторил. И въпреки всичко, въпреки липсващото траурно знаме на фасадата на гимназията класът на Георги с психолог и класния ръководител са се организирали да почетат паметта на момчето. Скупчени край гроба, всички като едно приклякат в молитва. Чуват се откъслечни ридания и мълчание. Като вълна момичетата започват да хлипат, сгушили се в прегръдките на приятелите си. И някак всичко затихва, щом свещеникът дава знак на гробарите да спуснат ненавреме отишлото си момче от света... Всичко свършва, тълпата се разотива, някои плачат неудържимо, други търсят утеха в човека до себе си, трети вървят наперено по склона на гробището и се хихикат. А на метри пред парка с паметници огромна табела гласи: „Ние инвестираме в бъдещето“.

Прабаба Къна

Сеир са гледали, детето отиде на вятъра

Процесията тръгва подир катафалката, а в двора на почернената къща остава 88-годишната баба Къна, седнала на пейка. Прабабата на момчето няма сили да го изпрати. „Какво да кажа, като дойде лошото... Много народ е имало, когато са били Гошо, ама... Защо са били там, като само са гледали сеир?“, недоумява женицата. „Сеир. Те гледали сеир и детето отиде на вятъра. Защо? Не знам...“, вайка се баба Къна, гледа в земята, търси отговори, но такива няма. „Десито, сестричката на Георги, е само на 10 г. И тя знае за случилото се. Ама не дойде днес. Предпочете да отиде при вуйчо си, защото не иска да гледа батко си в ковчег, не иска да вижда как го заравят в земята“, споделя баба Къна.



Нацепил дървата за последно



Последният ден на 17-годишния Георги преминал у дома с най-близките. Въпреки лошото дъждовно време той заедно с баща си и дядо си се хванали да цепят и подреждат дърва за зимата. В същия ден си дошла и майка му Кремена от чужбина. „Много ме слушаше Гошо, като дете ми беше момченцето. Помагаше вкъщи“, разказва баба Къна. Съседката Виолета, останала да подкрепи бабата пред къщата, докато заравят внучето й, нищо друго не може да каже. Ама не разбира какво е станало, как е станало, защо никой нищо не е направил, за да спре момчешката препирня. „В училищата и в детските градини би трябвало да има бодигардове, здрави мъже, които да се грижат за децата, да ги пазят“, коментира съседката Виолета.

Другата седмица повдигат обвинение на побойника

Обвинението срещу Тодор Панайотов ще бъде повдигнато в началото на следващата седмица. Прецизира се текстът, както и резултатите от аутопсията. Възможно е квалификацията да бъде различна от първоначалната, заяви Александър Атанасов от окръжната прокуратура. По думите му предстоят разпити на свидетели, но ежедневно техният брой се увеличавал. Едва след повдигане на обвинението ще бъде поискана мярка за неотклонение, припомниха от прокуратурата.

Тодор го няма в картотеките на бойните изкуства

Никъде в картотеките на конфедерацията по кикбокс и муайтай не съществува името на Тодор Панайотов от Механотехникума, който бе задържан за това, че преби до смърт съученика си Георги Чакъров. Това заяви Владимир Кондов, преподавател във Варненския свободен университет по бойни и приложни техники и учител към центъра за следдипломна квалификация към НСА. Веднага след като научил, че деветокласникът се хвалил, че тренирал към конфедерацията по кикбокс, Кондов моментално инициирал проверка. Свързал се с шефовете там и помолил да разберат дали ученикът е картотекиран. Името на Панайотов обаче не фигурирало абсолютно никъде.

Кондов все още не може да повярва, че Тодор хем се представял за състезател по бойни изкуства, хем така е ударил съученика си, че го оставил бездиханен. „Голяма част от работата на треньора е да преподаде философията на съответното бойно изкуство. Трябва да се види колко време Тодор е тренирал и дали изобщо е ходил на състезания, защото всички носим пряка или косвена вина“, каза Кондов, който притежава 13-и кхан от 15-степенната скала на развитие. Той заяви, че преди всеки турнир по муайтай и кикбокс се подписват декларации. За да отиде един състезател на турнир, той трябва да познава много добре спортния правилник, да е много добре трениран и да спазва правилата. „Защото дори и балетът е опасен, а какво да говорим за бойните изкуства. Най-много работим за философско начало и феър плея“, каза в заключение треньорът.

Муайтай се развива повече от 20 години, но все още клубът на Владимир Кондов няма лиценз. Този спорт, както и кикбоксът са изключително опасни и всеки един треньор е длъжен да разясни това на своите състезатели. Муайтай е известен още като спорта на осморъките, обясни Кондов и добави, че кикбоксът се явява по-нежният му вариант. При него обаче липсвала традицията и философията. Тайландската армия практикува ежедневно муайтай. Варненски полицаи също тренират, заяви преподавателят.