Предвижданията на одобрени устройствени схеми за опазване на обектите на културно-историческото наследство са основа за изработване на по-подробни и детайлни програми за градска реставрация и възобновяване. Използването на приетата за страната нормативна рамка не е в състояние да отчете специфичните особености и идентичните характеристики на конкретно населено място. Това налага специализиран урбанистичен подход, който да опази и експонира за гражданите и гостите на Варна онези пространствени и естетически ресурси на територията, в които се долавя духът на мястото. Това коментира пред в. "Черно море" арх. Юлия Железова, автор на разработката за съхраняване на културно-историческото наследство в проекта на Общия устройствен план на Варна. В него се предлага изготвянето на генерален консервационен план за територията на компактния град. Той трябва да бъде базиран на актуализиран списък с паметници на културата и да предлага временна строителна забрана за определени части от резервата и компактния град.

Чрез генералния консервационен план е възможно да се отчете спецификата на устройваната територия и да се регламентират онези условия, ограничения и изисквания за опазване на градското наследство, които извеждат уникалните местни характеристики на старините, поясни арх. Железова. Според нея тези регламенти не ограничават, а по скоро "канализират" инвестиционния процес, като подпомагат общинската администрация в овладяването на безогледната строителна експанзия.

Тя по думите на експертите е основният фактор, който застрашава културното наследството и създава опасност територията да изгуби своята идентичност. Това според специалистите е по-страшна тенденция дори от унищожаването на отделни обекти от културното наследство.

За стари варненци, напуснали града за по-дълъг период от време, е трудно да се ориентират в историческия център на Варна. Сменен е мащабът, променена е структурата на градската тъкан. Двуетажни и триетажни свободно застроени сгради от Гръцката махала се замениха от пет - шестетажни сключено застроени кооперации. Тихите зелени дворчета, от които надничаха финапи, смокини, райски ябълки и чимшири, отстъпиха пред бетонираните площадки за паркиране. В историческото ядро на града се появяват сгради с големина на цял квартал, изтъкна арх. Железова, като визира проекта за търговски дом - "Дупката".

Старите триъгълни квартали, разделени от тесни улици, съхранили средновековната структура на града, са оразмерени за различни от съвременните превозни средства, скорости и трафик. Поради тази причина специалистите настояват за комплексно, интегрирано опазване и развитие.

С убеждението, че паметниците са "бижута", те смятат, че независимо от това колко са на брой и къде точно се намират, старините трябва да бъдат в неразривно единство със средата, в която са разположени. За нас отделният паметник представлява интерес преди всичко като елемент от цялото. Единствено и само когато са решени проблемите на "цялото", на средата, в която се намира, културно-историческото наследство може да изяви самобитността и красотата си, подчерта арх. Юлия Железова.

По думите й на стратегическо ниво Варна трябва да избере дали да бъде и да остане исторически град със съхранен мащаб и структура на резервата "Одесос - Варна", или да обслужи краткосрочни инвеститорски интереси и да намали принадената стойност на територията като цяло за поколения напред. Според авторите на ОУП цялостната визия на Варна трябва да допълва величествения, отворен амфитеатрално към езерото и морето, ландшафт, който да съчетае най-силните и отличаващи се характеристики на територията със съвременната урбанизация и динамика.