Драсканици или изкуство са произведенията на стрийт арт артистите? Всъщност отговорът на този въпрос няма никакво значение. Кой както иска, така може да възприема и тълкува това, което вижда. За хората, които изповядват културата на стрийт арта, той е начин на живот, възможност да изразят идеите си и да вдъхнат душа в бездушната градска архитектура. То е начин да бъдат различни, да са крачка встрани от тълпата.

Уличното изкуство често се спряга като синоним на графитите, но не е същото. В действителност терминът е доста широк и обхваща много повече от картини върху стена. Стрийт артът използва разнообразни изразни средства и техники за общуване – рисунки с маркер или четка, надписи, лепенки, шаблони, плакати, видеопроекции, дори инсталации. И най-важното е, че те са съобразени с контекста на конкретното пространство. Нещата не са самоцел, а са добре обмислени и преценени, така че да се вързват с околните обекти. Често присъства и елементът на закачката. Естествено, обикновените минувачи не се задълбават толкова в теорията на това, което виждат. За тях то е просто поредният вандалски акт, извършван през нощта по градските стени. Уличните художници обаче се противопоставят на това твърдение, рисувайки с тебешири през деня по улици и тротоари. Последните години стагнацията на мисленето доста се поразчупи. Дори властимащите разбраха, че зад тези образи стоят идеи и послания.

Най-характерно за стрийт арта е неговата нетрайност. Уличното изкуство се ражда и умира бързо. Стикерите и плакатите лесно могат да бъдат заличени, боята измита. Техните автори обаче са може би най-свободните артисти в света. Идеите им не събират прах по ателиетата и не чакат сгоден случай, за да срещнат публиката в някоя изложбена зала, в която я се завъртят 30-ина души, я - не. Създаденото от тях диша с ритъма на уличния живот, с неговата динамика и пулс.

Първите драскачи се появяват още през 16-и век

Стрийт арт изкуството се появява в Европа още през 16-и век. Тогавашните улични художници са наричани „madonnari“, защото най-често обект на тяхното творчество бил образът на Дева Мария. В Англия те са познати като screevers. Създавали творбите си на големите площади или пред местната църква, използвайки парчета от тухли, въглени и бял тебешир. През 1982 г. американският художник Кърт Венер започва да практикува стрийт арт в Рим, а година по-късно развива нова форма на това изкуство, познато като анаморфно, или триизмерно. Уникалното при него е ефектът на илюзия, който създава.

Дора Дончева, галерист :Издирвах ги от месеци

Откривател на двамата рисувачи на трафопостове във Варна е мениджърът на галерия „Буларт“ Дора Дончева. „Издирвах ги няколко месеца, още от миналата година. Никoй нищо не искаше да казва... малко са underground. Е, бяха. После още няколко месеца обсаждахме изложбата, докато накрая всичко стана ясно и факт“, обясни галеристът. Докато се водят преговорите, междувременно Дора им урежда поръчка - трафопоста на бар look. Сега им подготвя професионални артистични портфолиа. „Ще се опитам да ги представя на няколко добри куратори в Европа“, сподели идеята си мениджърът. „Стрийт артът вече е в учебниците и музеите, ние тук както винаги последни откриваме топлата вода. Миналата година галерия „Тате“ в Лондон представи 5 от най-изявените стрийт артисти в света. Рисуваха на 40-метрова стена отвън галерията. В БГ таговете в момента са много модни, но така или иначе един от първите графити артисти у нас е nasimo (или naster) и почна преди повече от 15 г.“, допълни Дора Дончева.

Преди известно време двама млади художници реализираха във варненската галерия „Буларт“ стрийт арт изложба. Това бяха Алекси Иванов и Виктория Георгиева. Изявата им приключи с разкрасяването на фасадата на артпространството. Подобни прояви не са новост за Алекси и Виктория. Те вече имат 2-годишен стаж в областта и над 40 реализирани проекта във Варна. Рисували са и във Велико Търново, Пловдив и София. Хората всъщност ги знаят от рисунките върху трафопостове, пръснати из целия град. Тяхно дело е украсата на не една или две ръждясали и покрити с избеляли предизборни обещания метални кутии. Благодарение на тях те се преобразиха във весели жизнерадостни човечета, урбан сцени и природни картинки. Платно за извява са им и редица фасади на изоставени къщи, руини в предградията, пространства под мостове и подлези. Те се разграничават от вандалските драсканици и гледат сериозно на проектите си. Обмислят предварително творбите си и ги адаптират към съответното пространство. Желанието им е просто да внесат свежест и настроение.