Всяко описание на Варна и всеки разказ за нея започва неизменно с нейната история, тръгваща още от античността, както и с факта, че тук е открито най-старото златно съкровище в света. Именно древността на града ни е един от най-големите източници за самочувствие на варненци и на възхищението на нейните гости. Фактът, че нашите Римски терми са най-големите на Балканския полуостров, и продължаващите уникални археологически находки на територията на някогашния Одесос обаче не могат да трогнат строителните инвеститори, които в последните години демонстрират очевидно пренебрежение към културно-историческото наследство на Варна. Дори и за обикновения гражданин е ясно, че старият облик на варненския център се променя драстично. Изчезването дори на отделни стари сгради и заменянето им с еднотипни и в много случаи направо грозни постройки от бетон, метал и стъкло накърнява атмосферата на града и от това той губи във всяко отношение.
Естествено, този факт не може да бъде подминат от специалистите, изготвящи новия ОУП, в който не само се предлагат, а и направо се изискват нови мерки за опазване на наследството на стара Варна. Според арх. Юлия Железова, автор на разработката за съхраняване на културно-историческото ни наследство, едно от най-важните неща, които трябва да се направят, е да се актуализира списъкът на архитектурно-строителните паметници на културата. Единствено по този начин може да се опази изчезването на архитектурни ансамбли като тези по ул. „Преслав”, бул. „Мария-Луиза” и на площад „Независимост”, които вече понесоха сериозни поражения.
На базата на актуализирания списък следва да се изготви Генерален консервационен план, който да доведе до архитектурна и археологическа консервация. Преди неговата реализация пък са необходими временни строителни забрани и мониторинг на състоянието на паметниците на културата. Без тези мерки опитите за опазването им са обречени на неуспех, защото, както констатира арх. Железава, в момента в града ни съществува юридическият парадокс възложителят на един проект сам да определя законовата рамка, която да се следва при даден инвестиционен проект. Очевидно е, че често в последната умишлено не попадат изискванията за опазване на наследството от миналите поколения. Съгласно чл. 23 от Конституцията на Република България, опазването на националното историческо и културно наследство е задължителна част от държавната политика. Понятието „държавна” обаче не значи, че трябва да се разчита тя да се прилага единствено от Националния институт за паметниците на културата в София. Общината трябва да поеме конкретни ангажименти за опазването на наследството си, както й вменява Законът за паметниците на културата и музеите.
Постоянна комисия спира хаоса
В Пловдив, София и Велико Търново съществуват държавни структури на място, които водят активна политика за опазване на културно-историческото наследство на градовете. Авторите на новия ОУП виждат създаването на подобен орган във Варна като необходимост. „Подобна постоянна смесена, държавно-общинска комисия за опазване на културно-историческото наследство на Варна с основна задача формиране и контрол върху политиката за опазването на място, би била навременна и изключително полезна”, твърди арх. Юлия Железова. От изключителна важност е освен институционално представителство в такава комисия да се предвиди и гражданско участие на професионалните колегии, на обществеността чрез НПО, или политиката за опазване да се формира в условията на публично-частно партньорство.
Коридори до Плиска и Преслав като исторически маршрути
Културно-историческият и естетически потенциал на Варна и региона й може да обогати не само страната ни, но и европейското пространство като цяло, ако бъде оползотворен. Богатата история, стиловото и религиозно разнообразие на средата тук са свидетелство за принадлежност към европейските културно-исторически ценности. От изключителна важност за града са традиционните културно-исторически коридори на запад по направлението на древни тракийски светилища, трите старопрестолни града Плиска, Преслав и ВеликоТърново, смятят авторите на ОУП. Възможност за утвърждаване на историческите маршрути има и на северозапад към Червен и Русе, както и към древните морски пристанищни средища извън пределите на страната. Този потенциал не бива да остава неизползван, особено в контекста на Варна като културна столица на Европа.







Община Варна насърчава бизнеса с бързи визи за строеж
Новини - теми












Нов мебелен шоурум отвори врати във Варна
Пожарникари спасиха бедстващ таралеж в Морската градина във Варна
Съдът във Варна върна жалба на „ВилАпарт Арканум“ за отстраняване на нередовности
Wizz Air ще осигури интернет по време на полет във всички самолети до 2027 г.
Саграда Фамилия се приближава към финала си след 140 години
Турска фирма сред мераклиите да се грижат за чистотата на Варна
Летният туристически сезон започва по-късно заради анулирани чартъри от Германия
Варна: Откриха два незаконни тръбни кладенеца в местността „Баба Алино“
Кметът на Варна: Баба Алино е чудовищно престъпление
Варна остава в надпреварата за домакин на „Евровизия“ 2027
Ищар излиза тази вечер на сцената на Летния театър във Варна
Георги Кандев напуска МВР
Аспарухово пее и танцува от 25 до 28 юни (програма)
Проверяват сигнал за незаконен сондаж за вода в местността „Баба Алино“
Без ток днес във Варненска област...
9 юни - Международен ден на приятелството
Галерията във Варна организира летни арт занимания за ученици
Без вода днес във Варна
Протест пред общината във Варна с искане за оставка на кмета (снимки)
Президентът на Северна Македония пристига в София за среща с Илияна Йотова
9 юни в историята









RSS Новини