Група учени изготвиха доклад, според който при настоящото състояние на наблюденията на космоса се пропускат много астероиди с големина под 1 километър, които биха могли да ударят нашата планета изневиделица, или забелязани късно за вземане на мерки.съобщи Ню сайънтист. За подобряване на ситуацията е необходимо мощни телескопи да се заемат с лов на астероиди, но досега никой не се нагърбва сериозно с финансирането на това начинание, въпреки че то е от първостепенна важност за човечеството.

За близките астероиди с големина над 1 километър отдавна се знае, че ако се ударят в планетата ни ще вдигнат в атмосферата невъобразимо количество прах, който ще блокира достъпа на слънчевите лъчи до повърхността и ще предизвика катастрофални климатични изменения. Това накара конгресът на САЩ да постави през 1998 година задача на НАСА в срок от 10 години да открие поне 90% от тези големи астероиди - задача, която вече е почти изпълнена. Телескопите на НАСА засякоха 784 от тях, което е 83% от оценяваните на около 940 най-опасни астероиди (оценката е на Алън Харис от Space Science Institute в Булдър, Колорадо).

По-малките астероиди, с диаметър под 1 километър, също са много опасни. Те удрят Земята много по-често, тъй като са повече на брой. Слабо наблюдавани са и при опасност може да няма време за предупреждение. Затова през 2005 година Конгресът постава на НАСА нова задача - да издири 90% от астероидите с размер над 140 метра до 2020 година. Тогава космическата агенция се отнесе до Националния изследователски съвет за съставяне на оптимална процедура за наблюдение. Именно тази институция изготви цитирания междинен доклад, в който се констатира, че без допълнително финансиране НАСА няма да постигне новата цел.

За да можем дори само до се доближим до изпълнението на задачата, са необходими нови съоръжения, способни да засекат по-дребни астероиди, и имащи по-широки периметри на наблюдение, за да покриват по-големи сектори от нощното небе - констатира докладът. Според ръководителя на съвета Ървин Шапиро от Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics в Кеймбридж, Масачузетс, по този въпрос е имало широко съгласие между експертите. Подчертано бе, че сегашната система за наблядения е предназначена да изгражда във времето каталог на обектите в близост до Земята, а не да внимава за идващ от някъде астероид, които заплашва с удар в планетата след седмици.

Сега малките астероиди могат да ни блъснат изневиделица, преминавайки незабелязани, защото наличните наблюдателни средства обхваща малка част от нощното небе, а облаците са допълнителна пречка за откриването на опасността. Според Алън Харис астероиди, идващи откъм посоката на Слънцето, също ще бъдат пропуснати, поне от наземното наблюдение. Извеждането на телескоп на подходящо място в космоса ще реши проблема, но е много скъпо начинание.

Няма безплатен обяд - предупреди Шапиро и подчерта, че на такива инвестиции трябва да се гледа като на застрахователна вноска, тъй като последствията от космически сблъсък са катастрофални. През 1908 предполагаем астероид с размер около 30 метра падна в Сибир, освобождавайки енергия, стотици пъти по-голяма от тази на атомната бомба в Хирошима. Отблясък от взрива е забелязан чак на Скандинавския полуостров, а природата е била унищожена на десетки километри от мястото на удара. Ако малък астероид се забие в океана, ще заплаши крайбрежните градове с мощни цунами. Учените още не са единодушни колко дълго ще просъществуват гигантските вълни докъде стига опасността от тях.