Днес, 4 май, се навършват 123 години от смъртта на Гоце Делчев – една от най-ярките фигури в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско.

Роден през 1872 г. в Кукуш, той израства в родолюбиво семейство и отрано поема по пътя на революционната борба. Делчев е сред водещите дейци и идеолози на Вътрешна македоно-одринска революционна организация, като остава в историята с прозвището „Апостолът на Македония“.

Образованието си започва в родния град, а по-късно продължава в Солунска българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов създава таен революционен кръжок. По-късно постъпва във Военното училище в София, но е изключен малко преди дипломирането си заради участие в социалистически кръжок.

Като главен ревизор на четите Делчев развива широка организационна дейност в Македония, Одринска Тракия и Родопите. През 1900 г. пребивава в Бургас, където създава работилница за изработка на бомби, използвани по-късно при Солунски атентати.

През март 1903 г. неговата чета извършва акция срещу железопътната линия Солун – Одрин, като взривява мост на река Ангиста. Малко по-късно, в началото на май, по път към среща със съмишленици, четата му попада в обкръжение в село Баница.

В нощта срещу 4 май селото е блокирано от османска потеря, командвана от майор Хюсеин Тефиков – негов съвипускник. След тежко и неравно сражение, Гоце Делчев загива, без да доживее избухването на Илинденско-Преображенското въстание, за което усилено работи.

Делото му обаче остава живо и до днес като символ на саможертва, идеализъм и борба за свобода.