1227 г. – В Аахен Маргарет фон Бабенберг официално е коронована за кралица на Германия.

1568 г. – Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва края на Втората хугенотска война.

1775 г. – За първи път е използван израза „Свобода или смърт“ от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост.

1801 г. – Александър I става император на Русия, след като баща му Павел I e убит.

1839 г. – В бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“

1869 г. – Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно братство „Просвещение“.

1869 г. – Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен.

1903 г. – Братя Райт подават молба за патент за построения от тях в САЩ самолет.

1918 г. – Германското 210-mm супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406-mm полева гаубица.

1919 г. – В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация – „Fasci di Combattimento“.

1919 г. – Образувана е Башкирска автономна съветска социалистическа република, на основата на северните уезди на Оренбургската губерния, първата автономна съветска република в състава на РСФСР.

1923 г. – Нишката спогодба – споразумение между България и Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави.

1924 г. – Създадено е археологическото сдружение Българска старина по инициатива на Карел Шкорпил във Варна.

1933 г. – В България е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност, насочен против политическите убийства.

1933 г. – Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер.

1942 г. – Генерал Владимир Заимов е арестуван с обвинение за шпионаж в полза на СССР.

1953 г. – Айони в щата Калифорния е обявен за град.

1956 г. – Пакистан става първата ислямска република в света.

1962 г. – Установени са дипломатическите отношения между Русия и Алжир.

1976 г. – Официално влиза в сила Международният пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.

1983 г. – Стратегическа отбранителна инициатива: Президентът на САЩ Роналд Рейгън оповестява своето намерение да се изгради технология, която да прихваща вражески ракети.

1987 г. – Започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота“ в САЩ.

1989 г. – В университета в Юта е обявен студен термоядрен синтез.

1990 г. – Състои се премиерата на филма „Хубава жена“ в САЩ и Канада.

1990 г. – Официално се регистрира ПК „Екогласност“.

2001 г. – Руската орбитална станция Мир е извадена от употреба и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи.

2002 г. – За първи път се състои церемонията по награждаването в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.

2007 г. – Основано е Училище „Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства.

2011 г. – Терористичен акт в Йерусалим погубва 1 човек и ранява 35.

Родени на 23 март

1732 г. – Мари-Аделаид, френска благородничка († 1800 г.)

1749 г. – Пиер-Симон Лаплас, френски математик († 1827 г.)

1856 г. – Иван Сарафов, български военен деец († 1935 г.)

1858 г. – Лудвиг Квиде, германски политик († 1941 г.)

1867 г. – Благой Даскалов, български революционер († 1956 г.)

1869 г. – Калуст Гулбенкян, британски предприемач († 1955 г.)

1871 г. – Дейвид Карнеги, британски изследовател († 1900 г.)

1874 г. – Христо Попвасилев, български революционер († ? г.)

1879 г. – Никола Казанджиев, български революционер († 1971 г.)

1880 г. – Никола Лазаров, български революционер († 1900 г.)

1881 г. – Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат († 1958 г.)

1882 г. – Еми Ньотер, немска математичка († 1935 г.)

1892 г. – Валтер Крюгер, немски офицер († 1973 г.)

1900 г. – Ерих Фром, германски психолог († 1980 г.)

1905 г. – Джоан Крофорд, американска актриса († 1977 г.)

1910 г. – Акира Куросава, японски кинорежисьор († 1998 г.)

1912 г. – Вернер фон Браун, германски учен († 1977 г.)

1915 г. – Василий Зайцев, съветски войник († 1991 г.)

1919 г. – Борис Ганев, български футболист († 1982 г.)

1927 г. – Васил Мирчев, български режисьор († 2003 г.)

1931 г. – Виктор Корчной, руски шахматист († 2016 г.)

1931 г. – Иван Димитров Иванов, български инженер и учен

1940 г. – Ристо Шишков, югославски актьор († 1986 г.)

1943 г. – Уинстън Грум, американски писател († 2020 г.)

1949 г. – Ириней Константинов, български актьор

1952 г. – Ким Робинсън, американски писател

1952 г. – Панайот Карагьозов, български славист

1954 г. – Катрин Алрик, френска актриса

1955 г. – Каръл Ашби, британска актриса

1955 г. – Моузис Малоун, американски баскетболист

1955 г. – Сюзън Шваб, американски политик

1956 г. – Алексей Улюкаев, руски банкер

1956 г. – Жозе Мануел Барозо, министър-председател на Португалия

1956 г. – Талат Булут, турски киноартист

1958 г. – Пека Хаависто, финландски политик

1964 г. – Пламен Тотев, български критик

1968 г. – Деймън Олбърн, английски певец

1968 г. – Фернандо Йеро, испански футболист

1971 г. – Павел Цветков, български поет

1972 г. – Жюдит Годреш, френска актриса

1972 г. – Йонас Бьоркман, шведски тенисист

1973 г. – Йежи Дудек, полски футболист

1976 г. – Крис Хой, шотландски колоездач

1976 г. – Мишел Монахан, американска актриса

1978 г. – Валтер Самуел, аржентински футболист

1980 г. – Дмитрий Лукашенко, беларуски политик

1980 г. – Райън Дей, уелски професионален снукър играч

1982 г. – Джон Лойд Тейлър, американски музикант

1983 г. – Владислав Златинов, български футболист

1989 г. – Ерик Максим Чупо-Мотинг, германски футболист

1990 г. – Хайме Алгерсуари, испански автомобилен състезател