Ормузкият проток се превръща в най-скъпия воден път в света след рязък скок на застрахователните премии заради нарастващото напрежение в региона. Ракетните заплахи, увеличените разходи за застраховки и прекъснатите морски маршрути вече променят търговията през ключовия коридор, а последиците може да бъдат усетени от потребителите в рамките на седмици.

Тесният морски проход свързва Персийския залив с Оманския залив и останалата част от света. Обикновено през него преминават около 20% от световната търговия с петрол и 30% от глобалните доставки на торове. В последните седмици обаче районът се превърна в ключова точка на напрежение в иранската война, която вече навлиза в третата си седмица, като петролът и корабоплаването се оказват на фронтовата линия на икономическото противопоставяне.

„Това, което някога беше чувствителна към смущения среда, сега се е превърнало в постоянно враждебна оперативна зона, където жизнеспособността на пътуванията, приемането от застрахователите и тактическите условия в реално време са основни ограничения“, коментира пред Euronews Марко Форджоне, директор на базирания във Великобритания Chartered Institute of Export and International Trade.

Въпреки обещанията на САЩ да облекчат затрудненията в Ормузкия проток, стотици кораби и танкери продължават да стоят без движение от двете страни на водния път. Ракетните атаки, заплахите от мини и разполагането на военноморски сили рязко намалиха корабоплаването, увеличиха застрахователните разходи и поставиха енергийните пазари в кризисен режим.

Застраховките срещу военен риск за кораби, преминаващи през протока, са се увеличили значително от началото на конфликта. По думите на Форджоне, макар покритието за кратко да е било оттеглено, премиите са нараснали с между 200% и 300%, което трудно може да се поддържа в дългосрочен план.

Преди кризата застраховката срещу военен риск за кораб в Персийския залив е варирала между 0,02% и 0,05% от стойността на плавателния съд. От началото на военните действия обаче премиите са скочили до между 0,5% и 1% от стойността на кораба или дори повече.

Това означава, че за танкер на стойност 120 млн. долара стандартна премия от около 40 хил. долара може да достигне между 600 хил. и 1,2 млн. долара за едно пътуване. Според експерти този скок вероятно ще се отрази върху цените на горивата и на редица стоки още в следващите седмици.

„Този натиск вече е повишил товарните тарифи за танкерите и когато тези разходи се прехвърлят през рафинериите и логистичните вериги, те в крайна сметка достигат до потребителите чрез по-високи цени на горивата“, посочва Форджоне.

Част от най-големите световни корабни компании, сред които Maersk, MSC, CMA CGM и Hapag-Lloyd, вече са преустановили пътуванията през Персийския залив. Други отклоняват товарите си, което удължава времето за доставка.

Компаниите все по-често включват геополитическия риск в оперативното си планиране. Според Кристофър Лонг, директор „Разузнаване и риск“ в Neptune P2P Group, това включва по-внимателно наблюдение на заплахите, преоценка на маршрутите и гарантиране, че корабите преминават през по-рискови зони с повишена ситуационна осведоменост.

„Компаниите също така преразглеждат плановете си за извънредни ситуации, подготовката на екипажите и протоколите за комуникация, така че корабите да могат да реагират по-ефективно, ако условията за сигурност се влошат“, казва Лонг.

От търговска гледна точка експертите подчертават, че укрепването на устойчивостта на веригите за доставки вече е стратегически приоритет за бизнеса. Ограничените алтернативни маршрути заради географията на региона означават, че компаниите разполагат с малко възможности за заобикаляне на риска.

Затова диверсификацията на веригите за доставки се разглежда като ключов инструмент за намаляване на зависимостта от конкретни партньори и за по-ефективно поемане на подобни икономически шокове.

От началото на конфликта най-малко 16 кораба са били нападнати или повредени. В отговор САЩ обещаха военноморски ескорт за търговски кораби и танкери, преминаващи през Ормузкия проток.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп също призова държави, силно зависими от продукти от Персийския залив – сред които Китай, Япония, Южна Корея, Франция и Обединеното кралство, да изпратят военни кораби, които да гарантират безопасен морски коридор.

Според Лонг военноморските ескорти могат да осигурят важен слой защита, но компаниите вероятно ще продължат да разглеждат протока като високорискова оперативна зона.

Междувременно Иран засилва предупрежденията си, че може да държи Ормузкия проток практически затворен, като предупреждава корабите да не го пресичат с риск от атака.

Експерти предупреждават, че продължителна кампания за нарушаване на морската търговия може да дестабилизира световната икономика, а последствията от подобен сценарий може да се усещат години.

Икономисти отбелязват, че ако военните действия в района продължат, светът може да се изправи пред по-дългосрочна икономическа несигурност. Според търговски експерти правителствата и бизнесът трябва да засилят усилията си за укрепване на икономическата сигурност чрез разширяване на търговските споразумения и достъпа до нови пазари.

Това би позволило на компаниите да диверсифицират своите вериги за доставки и да създадат алтернативни източници на снабдяване, които да им помогнат да преминат по-лесно през бъдещи кризи.