Растящата заплаха от супербактерии
През последните десетилетия човечеството бавно губи битката с бактериите. Антибиотиците, които преди са спасявали милиони животи, вече стават неефективни поради нарастващата лекарствена резистентност. Около 1,1 милиона души умират годишно от инфекции, които някога са били лечими. Ако не се предприемат спешни действия, до 2050 г. смъртните случаи могат да надхвърлят осем милиона.
Разработването на нови антибиотици е традиционно бавен и скъп процес. Между 2017 и 2022 г. са одобрени едва 12 нови антибиотика, повечето от които са подобни на вече съществуващи лекарства, към които бактериите вече са развили резистентност.
Именно тук на сцената влиза изкуственият интелект. Джеймс Колинс и екипът му от Масачузетския технологичен институт (MIT) използват ИИ, за да разглеждат над 45 милиона химични съединения, които потенциално могат да проявяват антибактериална активност, съобщи Би Би Си. Тяхната технология им позволява да идентифицират нови вещества, които убиват резистентни бактерии като гонорея и MRSA.
Екипът не се ограничава само до модификация на вече известни молекули. Изкуственият интелект може да създаде напълно нови съединения, като добавя атоми и подструктури по генеративен алгоритъм, след което оценява тяхната потенциална активност. В резултат на този процес са създадени 36 милиона кандидата за нови антибиотици, от които седем проявяват антимикробна активност, а две – висока ефективност срещу резистентни щамове.
Пробив при болестта на Паркинсон
Докато антибиотиците се борят с външни заплахи, невродегенеративните заболявания остават едно от най-големите предизвикателства за медицината. Болестта на Паркинсон, идентифицирана през 1817 г., все още няма лечение, което да забави прогресията ѝ. В световен мащаб над 10 милиона души страдат от Паркинсон, като броят им се увеличава в страни със застаряващо население.
Учени като Микеле Вендрусколо от университета в Кеймбридж използват машинно обучение за идентифициране на малки молекули, които могат да стабилизират протеините в мозъка, преди да се образуват увреждащи телца на Леви. Това може да предотврати самото развитие на болестта, вместо да облекчи само симптомите ѝ.
ИИ позволява стотици милиони молекули да бъдат тествани и анализирани за дни – процес, който с традиционните методи би отнел години и милиони евро. След това резултатите се въвеждат обратно в алгоритъма, който се самообучава, за да идентифицира още по-ефективни кандидати за лечение.
Екипът на Джеймс Колинс е използвал изкуствен интелект, за да идентифицира нови съединения, които могат да убиват множество бактерии (горен ред), резистентни на други лекарства (долен ред)
Редки заболявания и нови приложения на стари лекарства
Изкуственият интелект има ключова роля и при редките заболявания, които често са пренебрегвани от фармацевтичните компании. Пример за това е Дейвид Файгенбаум, доцент по медицина в Университета на Пенсилвания, който е диагностициран с рядък подтип болест на Касълман. След многобройни неуспешни терапии той открива, че лекарство, одобрено за предотвратяване на отхвърляне на бъбреци – сиролимус – може да постави заболяването му в ремисия.
През 2022 г. Файгенбаум създава Every Cure, организация с нестопанска цел, която използва ИИ, за да търси потенциални лечения чрез пренасочване на съществуващи лекарства към нови заболявания. Системата сравнява хиляди лекарства с хиляди заболявания и идентифицира обещаващи варианти за лабораторни тестове или клинични проби.
Екипът на Джун Динг от университета Макгил разработва виртуална система за белодробни заболявания, като моделира прогресията на клетките при редки заболявания и симулира ефекта на лекарствата върху тях. Подобни виртуални подходи позволяват тестването на милиарди кандидати без високи разходи и риск за пациенти, ускорявайки откриването на потенциални терапии.
Компании като Insilico Medicine, Terray, Isomorphic Labs, Recursion Pharmaceuticals и Schrödinger вече използват ИИ за разработване на лекарства срещу редки и трудно лечими заболявания, като целта е новите терапии да станат достъпни през следващото десетилетие.
Изкуственият интелект вече променя правилата на играта в медицината. Той ускорява откриването на нови антибиотици, предлага решения за редки заболявания, подпомага разработването на терапии срещу Паркинсон и позволява пренасочване на съществуващи лекарства за нови приложения. Съчетаването на големи данни, машинно обучение и биологично знание дава надежда, че в близко бъдеще човечеството може да победи някои от най-големите си медицински предизвикателства.










Новини - теми












Във Варненско има осем годни за използване скривалища за около 3000 души
Най-големият хотелски оператор в Европа обяви фалит на половината си обекти
Варна се свързва с Барселона, Атина, Париж, Дебрецен и Гданск чрез новите полети на Wizz Air
Най-щастливата страна в света кани туристи на безплатно пътуване
Жители: Клони от дървета повреждат сграда в центъра на Варна
Цеца Величкович ще пее утре във Варна
Започва изплащането на втората част от помощта за ученици
Готвят основен ремонт на Ришки проход
Откриха изгубена страница от Архимедовия палимпсест
ВиК-авария променя маршрута на автобусна линия №13
Иран твърди, че е поразил американския самолетоносач „Ейбрахам Линкълн“, САЩ отричат
Десетки варненци се редят за безплатни изследвания: Бъбречните заболявания протичат „тихо“
Осъдиха търговец за продажба на фалшиви маркови стоки в „Златни пясъци“
През април приключва ремонтът на ОУ „Йордан Йовков“ във Варна
НАТО свали трета иранска балистична ракета над Турция
Транспортна болница във Варна съди НЗОК за неплатена медицинска дейност
Крум Зарков във Варна: Политиците трябва да говорят преди изборите за това, което ще правят след тях
Откриха кандидатстудентската борса с варненски университети
Народната певица Янка Рупкина е в болница
Какво ще бъде времето w събота
Военната служба отново е задължителна в Хърватия











RSS Новини