Подготовката на Кампания 2026 за директни плащания върви по график и се очаква тя да стартира на 20 март. Това стана ясно по време на среща между министъра на земеделието и храните Иван Христанов и представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в която участва и заместник-министърът Ивана Мурджева.

По думите на заместник-министър Мурджева окончателният старт на кампанията зависи от това кога ще влезе в сила Наредба №3 за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания. „Не се очаква съществено забавяне – евентуално с не повече от един-два дни“, уточни тя.

Мурджева подчерта, че областните дирекции „Земеделие“ в страната са подготвени да извършват дейностите по очертаване на площите в системите ИСАК и ИСУН.

По време на срещата представителите на бранша поставиха акцент върху необходимостта от по-голяма предвидимост в графиците за изплащане на средствата. Председателят на НАЗ Илия Проданов заяви, че подготовката на сектора е приключила от техническа гледна точка.

„Технически сме извършили всичко необходимо. Вече става въпрос за изплащане и осигуряване на бюджет. Индикативният график не се различава от миналогодишния и трябва да се търси вариант за по-ранно изплащане“, посочи Проданов.

Министър Иван Христанов пое ангажимент да проведе разговори с Министерството на финансите относно възможностите за осигуряване на необходимия ресурс в по-ранни срокове.

В рамките на дискусията беше обсъдена и бъдещата рамка на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2028–2034 г. Заместник-министър Мурджева обясни, че подготовката за следващия програмен период започва още тази година, като се обсъждат промени във финансовата рамка на Европейската комисия, включително възможността различни секторни политики да бъдат обединени в по-широки финансови пакети.

„Нашата задача е да създадем условия земеделието да не остане на заден план спрямо останалите секторни политики“, подчерта тя и призова браншовите организации да формулират своите предложения за приоритетите в бъдещата политика.

Сред основните цели са запазването на доходността и конкурентоспособността на българското земеделие, модернизацията на стопанствата и развитието на преработвателната индустрия.

По време на срещата беше обърнато внимание и на международни фактори, които влияят върху сектора, включително споразумението МЕРКОСУР и регулацията на вноса на слънчоглед. Министър Христанов посочи, че съществуват сериозни притеснения относно икономическото отражение върху българските производители и ефективността на контрола по външните граници на ЕС.

Бяха обсъдени също икономическите последици от конфликта в Иран, които се отразяват върху цените на торовете, както и проблеми като напоителната инфраструктура, борбата със сивия царевичен хоботник и недостига на кадри в земеделието.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите подчертаха, че секторът се нуждае от стабилна регулаторна среда, конкретни решения и постоянен диалог с институциите.

В края на срещата представители на Министерството на земеделието и храните и бранша се обединиха около необходимостта от продължаване на конструктивния диалог и съвместната работа по ключовите политики в подкрепа на българските земеделски производители.