Намаляването на екологичния отпечатък вече не е въпрос на добра воля, а на оцеляване и стратегическо мислене за бъдещето на винопроизводството. За съвременните винарни това означава цялостна трансформация – от грижата за лозята и водните ресурси до енергийната ефективност на съоръженията, избора на опаковки и дори начина, по който виното стига до пазара.

Днес „зеленото“ вино не е мода, а необходимост, продиктувана от климатичните промени и отговорността към природата. През последните години, особено след пандемията от Covid-19, все повече гръцки винарни започват да инвестират в устойчиви практики и да следват международните стандарти.

„Не е възможно целият свят да говори за изменението на климата, а ние да го пренебрегваме. Това е етичен въпрос“, казва винопроизводителят Стелиос Бутарис от Ktima Kir-Yianni, който е и президент на Гръцката федерация по винопроизводство.

Винарната става първата гръцка компания, и втората от Балканските изби, присъединила се към International Wineries for Climate Action – международна организация, насочена към намаляване на въглеродния отпечатък на сектора, коментира ekathimerini. Резултатите са показателни – за една година емисиите им са намалени от 1,83 на 1,58 кг въглероден диоксид на литър вино, благодарение на по-леки бутилки, фотоволтаици и по-устойчиви земеделски практики.

Водата – новото злато на лозята

Един от най-сериозните проблеми се оказва водата. В района на Мантиния, където валежите традиционно са били достатъчни, климатичните промени налагат изграждането на изкуствени резервоари и събиране на дъждовна вода.

Винарни като имението на Арис Целепос преминават към биологично земеделие, въпреки че това води до спад в добивите, понякога над 30%. Основната цел обаче е по-дългосрочна – по-здрава почва и по-качествено грозде.

Подобни практики се прилагат и в Ktima Gerovassiliou край Солун, където се използва подземно капково напояване, събиране на дъждовна вода и енергия от фотоволтаици. В същото време Alpha Estate в Аминтаио залага на минимално изпарение чрез подземни системи, компостиране на отпадъци и естествени методи за борба с вредителите.

Биоклиматични сгради и енергийна независимост

Устойчивостта не спира до лозята. В новите винарни се изграждат подземни или биоклиматични съоръжения, които използват естествена изолация и гравитация за обработка на гроздето.

Един от пионерите е Василис Папагианакос в Атика, чиято винарна работи с естествена вентилация и осветление, намалявайки енергийното потребление с около 30%.

Още по-напред отива Domaine Brintziki – първата зелена винарна в Гърция, която използва геотермална и слънчева енергия и от десетилетия произвежда само биологични вина.

Потребителят също е част от промяната

Освен технологиите и земеделските практики, важен фактор се оказва и самият потребител. Днес изборът на вино все по-често включва не само вкус и цена, но и въпроса колко устойчив е продуктът.

Така винената индустрия постепенно преминава към нов модел – по-отговорен, по-дългосрочен и по-съобразен с природата. В този процес всяка бутилка носи не само аромат и история, но и отпечатъка на една нова философия – тази на устойчивото вино.