1568 г. – Издадена е присъда от Светия престол, с която цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени лица, е осъдено на смърт. Тя става причина за Осемдесетгодишната война.

1576 г. – В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва т.нар. pacta conventa, с който обявява взетите след войната с руския цар Иван IV Грозни земи за собственост на Полско-литовската държава.

1736 г. – Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.

1791 г. – Създаден е окръг Оцего в щата Ню Йорк, САЩ.

1813 г. – Създаден е окръг Лебанон в щата Пенсилвания, САЩ.

1836 г. – Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен – на Добри Желязков.

1877 г. – Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция след прекратяване на Сръбско-турската война.

1887 г. – Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.

1898 г. – Излиза първият бюлетин на БТА.

1900 г. – Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.

1912 г. – Ла Меса, Калифорния получава статут на град.

1918 г. – Литва провъзгласява национална независимост.

1919 г. – Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.

1923 г. – Хауърд Картър, британски археолог египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон.

1934 г. – Подписан е търговски договор между Англия и СССР.

1936 г. – Левицата побеждава на изборите в Испания.

1936 г. – Официално са закрити IV Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия.

1936 г. – Дипломатическите връзки между Иран и САЩ са прекъснати поради задържането на ирански дипломат в САЩ.

1937 г. – Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон (полиамид 66) е патентован от фирмата „DuPont“.

1940 г. – Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.

1945 г. – Втората световна война: Американски самолети започват масирани бомбардировки на Токио.

1948 г. – Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда – естествен спътник на Уран.

1949 г. – Основан е футболният клуб Дунав в Русе.

1956 г. – Във Великобритания е отменено смъртното наказание.

1957 г. – Състои се премиерата на шведския филм „Седмият печат“.

1959 г. – Фидел Кастро встъпва в длъжност като министър-председател на Куба, след като диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.

1960 г. – Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница USS Triton (SSRN-586).

1963 г. – Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.

1967 г. – Състои се премиерата на филма „Двадесет и петият час“.

1968 г. – Открит е първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, САЩ.

1976 г. – Излиза първият модел КАМАЗ.

1983 г. – В София е открито международното спортно състезание Универсиада.

1984 г. – „Тексако“ закупува за 10,1 млрд. долара акциите на петролния монопол „Гети Ойл“, с което сключва най-голямата сделка в историята на САЩ.

1986 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Място под слънцето“.

1987 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Само ти, сърце“.

1992 г. – Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС „Никола Петков“.

1994 г. – Гърция въвежда икономическо ембарго на Република Македония.

1998 г. – Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ.

1998 г. – Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“ се разбива в път и жилищен район близо до международното летище „Чан Кай-Шеку“ в Тайван и убива всички 196 на борда и още 7 на земята.

1999 г. – Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.

2005 г. – Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.

2005 г. – Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.

2007 г. – Състои се премиерата на филма „Призрачен ездач“ в САЩ.

2010 г. – Открита е отново жп линия между Северен Ирак и Турция между градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 г. прекъсване.

Родени на 16 февруари

130 г. – Фаустина Млада, римска императрица († 176 г.)

1497 г. – Филип Меланхтон, немски теолог († 1560 г.)

1517 г. – Гаспар дьо Колини, френски държавен деец († 1572 г.)

1727 г. – Николаус Йозеф фон Жакен, холандски учен († 1817 г.)

1786 г. – Мария Павловна, велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах († 1859 г.)

1804 г. – Жул Габриел, френски писател († 1874 г.)

1820 г. – Йоханес Ребман, германски пътешественик († 1876 г.)

1821 г. – Хайнрих Барт, германски изследовател († 1865 г.)

1822 г. – Френсис Галтън, британски психолог († 1911 г.)

1834 г. – Ернст Хекел, немски естественик († 1919 г.)

1838 г. – Шигенобу Окума, министър-председател на Япония († 1922 г.)

1848 г. – Октав Мирбо, френски писател († 1917 г.)

1848 г. – Хуго де Фриз, холандски ботаник († 1935 г.)

1857 г. – Иван Попов, български офицер († 1925 г.)

1862 г. – Юрдан Иванов, български финансист († 1907 г.)

1880 г. – Венелин Ганев, български политик († 1966 г.)

1882 г. – Кларънс Оберндорф, американски психиатър († 1954 г.)

1886 г. – Беата Ранк, австрийски психоаналитик († 1961 г.)

1891 г. – Ханс Гюнтер, немски антрополог († 1968 г.)

1893 г. – Михаил Тухачевски, руски офицер († 1937 г.)

1906 г. – Вера Менчик, чешка шахматистка († 1944 г.)

1908 г. – Владимир Георгиев, български езиковед († 1986 г.)

1916 г. – Карл Брунер, швейцарски икономист († 1989 г.)

1918 г. – Веселин Андреев, български поет († 1991 г.)

1920 г. – Андрей Чапразов, български актьор († 1999 г.)

1920 г. – Уолт Фулкнер, американски автомобилен състезател († 1956 г.)

1921 г. – Ели Аргировска, югославска партизанка († 2002 г.)

1921 г. – Жан Бера, френски пилот от Формула 1 († 1959 г.)

1922 г. – Владимир Виденов, български политик († 1993 г.)

1924 г. – Димо Коларов, български кинооператор († 1997 г.)

1926 г. – Джон Шлезинджър, британски режисьор († 2003 г.)

1927 г. – Костадин Благоев, български футболист

1929 г. – Герхард Ханапи, австрийски футболист († 1980 г.)

1929 г. – Кажимеж Куц, полски режисьор († 2018 г.)

1929 г. – Петко Сираков, български борец († 1996 г.)

1931 г. – Алфред Колерич, австрийски писател († 2020 г.)

1935 г. – Сони Боно, американски певец († 1998 г.)

1936 г. – Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор († 2020 г.)

1938 г. – Стефка Кушлева, българска народна певица, композитор († 2019 г.)

1939 г. – Чеслав Ниемен, полски композитор († 2004 г.)

1942 г. – Ким Чен Ир, севернокорейски диктатор († 2011 г.)

1945 г. – Стефан Диомов, български композитор

1948 г. – Динка Русева, българска народна певица († 2018 г.)

1952 г. – Иво Папазов, български музикант, кларнетист

1954 г. – Иън Банкс, шотландски писател († 2013 г.)

1958 г. – Ice-T, американски певец

1959 г. – Джон Макенроу, американски тенисист

1961 г. – Анди Тейлър, помощник мениджър на хевиметъл групата Айрън Мейдън

1964 г. – Бебето, бразилски футболист

1966 г. – Лусинда Райли, ирландска писателка

1966 г. – Милена Недева, български политик и психолог, кмет на община Каспичан

1970 г. – Анджело Перуци, италиански футболист

1972 г. – Иван Христов, български поет

1973 г. – Кати Фрийман, австралийска лекоатлетка

1976 г. – Людмил Киров, български футболист

1977 г. – Брад Уалст, канадски музикант

1979 г. – Валентино Роси, италиански моторен състезател

1981 г. – Стефан Костадинов, български футболист

1982 г. – Ричи Ламберт, английски футболист

1983 г. – Димитър Гечев, български политик и икономист

1984 г. – Александър Хорошилов, руски скиор

1984 г. – София Арвидсон, шведска тенисистка

1986 г. – Валтер Асеведо, аржентински футболист

1988 г. – Денилсон, бразилски футболист

1988 г. – Ким Су-хьон, южнокорейски актьор

1989 г. – Елизабет Олсън, американска актриса