Комисията по социални въпроси на Националното събрание на Франция даде зелена светлина на противоречивия законопроект за асистирано умиране, след като той беше отхвърлен от Сената миналата седмица. Решението проправя пътя за пленарен дебат, който започва на 16 февруари, като окончателното гласуване е насрочено за 24 февруари, съобщи euronews.

Ходът на комисията идва след като Сенатът отхвърли предложението с 181 гласа „против“ и 122 „за“, което върна текста в долната камара за второ четене. Комисията, отговаряща за законодателството в областта на здравеопазването, социалната политика, семейството и труда, одобри текст, който в голяма степен възпроизвежда версията, приета от Националното събрание през май 2025 г.

Единствената съществена промяна е отпадането на клауза, която изрично изключваше „само психологическото страдание“ от критериите за допустимост за асистирано умиране.

Президентът Еманюел Макрон пое ангажимент за внасяне на подобен закон още през 2022 г., след преизбирането си. Законопроектът беше официално предложен през 2024 г. и одобрен от депутатите през май 2025 г. Тогава Макрон определи гласуването като важна стъпка, направена „с достойнство и човечност“.

Ако текстът бъде приет от Националното събрание на второ четене, той отново ще бъде изпратен в Сената. При липса на съгласие между двете камари, последната дума ще има Националното събрание. Председателят му Яел Браун-Пивет заяви, че целта е законът да бъде окончателно приет до лятото.

Предложението предвижда създаване на право на асистирано умиране за пълнолетни пациенти с тежки и нелечими заболявания в напреднал или терминален стадий. Помощ от лекар или медицинска сестра ще бъде допустима само за пациенти, които поради физическото си състояние не могат сами да предприемат действията.

Изисква се пациентите да са навършили 18 години и да са френски граждани или законни жители на страната. Решението ще се взема след оценка от медицински екип, включващ най-малко двама лекари и медицинска сестра, които трябва да потвърдят наличието на постоянно, непоносимо и нелечимо страдание, както и свободната воля на пациента.

Законопроектът предвижда и клауза за съвест, която позволява на здравните специалисти да откажат участие, но ги задължава да насочат пациента към други медицински лица.