Министерството на околната среда и водите призова за по-ефективно прилагане на закона и задълбочено разследване на престъпленията срещу дивата природа след поредния случай на отравяне на защитени птици. Шест черни лешояда (картали) и един белоглав лешояд са открити мъртви на 11 януари в района на Котленския Балкан. Видовете са включени в Червената книга на България.

Труповете на птиците са намерени в сърцевинната зона на колонията в Източна Стара планина, в близост до асфалтовия път през Котленския проход. Част от лешоядите са били открити на по-късен етап, тъй като два от черните лешояди не са били оборудвани със сателитни предаватели и са намерени под гнездото им.

По случая е образувано досъдебно производство. По информация на природозащитната организация „Зелени Балкани“ предстои да бъде извършена аутопсия на птиците, която да установи точната причина за смъртта. От организацията напомнят, че програмата за възстановяване на популацията на черния лешояд в България се развива вече повече от 30 години.

Отравянето продължава да бъде една от най-големите заплахи не само за лешоядите, но и за други хищни птици в страната.

Най-често случаите са свързани с използването на отровни примамки от собственици на селскостопански животни, които се опитват да се предпазят от наземни хищници като вълци, чакали и бездомни кучета. Като мършоядни птици, лешоядите загиват както при директна консумация на отровната стръв, така и при вторично отравяне – когато се хранят с животни, вече поразени от отрови.

Екоминистерството припомня, че българското законодателство е в пълно съответствие с правото на Европейския съюз, което забранява използването на отрови и отровни примамки. Забраните са регламентирани в Директивата за птиците, Директивата за местообитанията, Бернската конвенция и Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, както и в Закона за биологичното разнообразие.

Според министерството една от ключовите пречки за справяне с проблема остава неефективното прилагане на закона. Често разследванията са минимални, а досъдебните производства се прекратяват, което води до липса на възпиращ ефект и създава усещане за безнаказаност. Престъпленията срещу дивата природа обикновено са с нисък приоритет за правоприлагащите органи и не предизвикват достатъчно обществен натиск.

Експертите предупреждават, че регистрираните случаи са само малка част от реалния мащаб на проблема. Отравянията на немаркирани птици често остават незабелязани, а реалният брой на незаконно убитите защитени хищни видове може да бъде значително по-голям.

От МОСВ и природозащитните организации подчертават, че прекратяването на поредицата от подобни инциденти изисква промяна в подхода – по-добро разследване, ефективни санкции и реални осъдителни присъди. До момента в България няма нито един случай на осъждане за използване на отровни примамки, което допълнително подкопава усилията за опазване на дивата природа.