Около 2 000 души, включително служители на силите за сигурност, са загинали по време на протестите в Иран, съобщи ирански официален представител, цитиран от „Ройтерс“. Това е първото официално признание от страна на властите за толкова висок брой жертви след мащабните репресии срещу двуседмичните национални протести в страната.

Източникът, пожелал анонимност, заяви, че зад смъртните случаи стоят „терористи“, като не представи разбивка между загинали протестиращи и представители на силите за сигурност.

Свързаната с иранската опозиция медия Iran International обаче твърди, че реалният брой на жертвите е значително по-висок. По данни на медията най-малко 12 000 души са били убити, като събитията са определени като „най-смъртоносния епизод в съвременната иранска история“. Според разследване на редакцията по-голямата част от жертвите са загинали в рамките на две последователни нощи – на 8 и 9 януари. Данните се базират на източници от Висшия съвет за национална сигурност на Иран, медицински заведения и свидетелства на очевидци.

Ако тази цифра бъде потвърдена, тя многократно ще надхвърли броя на жертвите от протестите през ноември 2019 г., известни като „Кървавия ноември“, когато по оценки на правозащитни организации бяха убити около 1 500 души.

Според Iran International голяма част от загиналите са млади хора под 30-годишна възраст, като се твърди, че е била издадена пряка заповед за използване на бойни патрони срещу протестиращите. Основни извършители на насилието, по данни на медията, са части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и паравоенните милиции Басидж. Иранските власти не са коментирали тези твърдения.

Международни наблюдатели отбелязват, че продължаващите ограничения върху интернет и комуникациите сериозно затрудняват независимата проверка на информацията. Безредиците, предизвикани от тежките икономически условия, се смятат за най-сериозното вътрешно предизвикателство за управляващия теократичен елит от поне три години насам.

На фона на кризата президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви въвеждането на 25-процентни мита върху вноса от всички държави, които правят бизнес с Иран, както и възможността за допълнителни военни действия. Решението беше остро критикувано от Китай, който е основен купувач на ирански петрол.

Въпреки напрежението Техеран заяви, че поддържа отворени комуникационни канали с Вашингтон, като дипломатическият диалог остава възможен, макар ситуацията в страната да продължава да се развива на фона на противоречива и трудно проверима информация.