Антиправителствените протести в Иран се разрастват бързо и вече обхващат всички 31 провинции на страната, поставяйки религиозното управление под нарастващ вътрешен и международен натиск.

Демонстрациите започнаха миналия месец в Техеран, след като търговци от Големия базар протестираха срещу рязкото обезценяване на иранския риал. Вълната на недоволство бързо се разпространи в цялата страна, като засега не достига мащабите на протестите от 2022-2023 г., свързани със смъртта на Махса Амини. За разлика от тях, сегашните протести се водят основно от млади мъже.

В столицата хиляди излязоха по улиците, блокирайки пътища, а в някои градове бяха запалени сгради, включително комплексът на държавната медия IRIB в Исфахан. Властите спряха интернет връзката в Техеран и няколко други региона.

Според базираната в САЩ агенция Human Rights Activists News Agency (HRANA), при безредиците са загинали най-малко 45 протестиращи и четирима служители на силите за сигурност, а около 2200 души са били арестувани. Анализатори коментират, че ситуацията отразява дълбоко разочарование от шиитския политически модел и срив на доверието към управляващия духовен елит.

Властите прилагат двоен подход – признават, че икономическите протести са легитимни и подлежат на диалог, но едновременно използват сълзотворен газ и сила при сблъсъците по улиците. Младото население под 30 години, което съставлява почти половината от иранците, изпитва трудности да се примири с наложените религиозни и социални норми, включително задължителното носене на хиджаб.

Протестиращите критикуват и външната политика на Техеран, включително подкрепата за въоръжени групировки в региона, като в социалните мрежи се появиха видеа, на които демонстранти късат иранското знаме и влизат в сблъсъци със силите за сигурност.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ могат да подкрепят протестиращите при използване на смъртоносна сила срещу тях. Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи протестите като „решаващ момент“, докато върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей предупреди, че страната няма да се поддаде на външни влияния и няма да толерира подкрепяни от чужбина действия.

Междувременно иранската опозиция в изгнание призова за нови протести, но остава неясно доколко тя има реална подкрепа вътре в страната.

Протестите продължават да подчертават нарастващото недоволство от икономическата ситуация, политиката на режима и пропастта между младото поколение и управляващия елит, като мнозина демонстранти скандират: „Не Газа, не Ливан, животът ми за Иран“.