Паралелно с това в басейна се появяват и далечни инвазивни видове като корейската скална риба (Sebastes schlegelii), която бързо се адаптира, достига значителни размери и като хищник представлява потенциална заплаха за местната екосистема.
През миналата година Институтът е продължи да работи по програмата за събиране на данни в сектор „Рибарство“, допълни Петрова. Основните акценти в работата на експертите са оценка на запаса от калкана, биологичен мониторинг на уловите от рапани и научно изследване за оценка на уловеното, изхвърляно и разтоварвано количество, събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми.
Основни предизвикателства са свърхуловът, деградацията на хабитати, инвазивните видове, замърсяването и въздействията на климатичните промени, посочи Петрова. И изтъкна, че тези фактори оказват значителен натиск върху устойчивостта на морските ресурси.
През годината Институтът участва във всички регулярни срещи на Генералната комисия за Средиземно и Черно море към FAO (GFCM) и регионалните групи към ЕС, които касаят риболова, каза още Петрова. По думите ѝ по този начин се отчитат данните от всички черноморски държави, а основната цел е хармонизацията на мерките за устойчиво управление на запасите.
За калкана правим две научни изследвания през годината - пролет и есен, припомни Петрова. Такова има и за рапаните като част от изследователската програма по GFCM.
На база данните на черноморските държави, за калкана към момента се счита, че той е в процес на устойчива експлоатация, с нарастваща биомаса, но с повишен риск от прекомерен улов, посочи Петрова. Тя подчерта, че макар тенденциите за този вид да са положителни, той остава под наблюдение и с квоти за улов, тъй като е важен ресурс за Черно море.
За запаса на рапана се счита, че е свръхексплоатиран и е необходим контрол, както и намаляване на риболовната смъртност, посочи директорът на ИРР. И припомни, че макар охлювите да са инвазивен за Черно море вид, са и с икономическо значение. Събираната от ИРР статистика през годините показва, че през периода 1994 – 2023 година средният улов на рапани е бил около 3 200 тона годишно, но през последните 4 години е около 2000 тона годишно. Препоръката на Черноморската комисия е намаляване на риболовната смъртност по отношение на рапана, а екип от всички държави в региона, които участват в научното изследване, продължават стандартизираните научни проучвания по темата, каза още Петрова. По думите й идеята на тези изследвания е на база резултатите да се тестват различни стратегии за управление на рапаните, за да се определи най-подходящата в дългосрочен план.
Черноморската акула също се счита за изтощен запас, като възстановяването му до устойчивите нива може да отнеме дълго време, допълни Петрова. Тя уточни, че препоръките на GFCM за този вид са прилагане на план за възстановяване и за безопасно освобождаване на уловените екземпляри. Все още обаче не може да се каже какви мерки точно ще бъдат предприети, каза Петрова.
В резулатат от изпълняваните от Института задачи имаме поглед върху много видове риби, включително, които не са обект на стопански риболов, посочи директорът. И допълни, че това е свързано и с идеята за повишаване и усъвършенстване селективността на риболовните уреди.
Днес погледът се насочва към развитието на морските аквакултури, допълни Петрова. Тя уточни, че институтът работи по проект за обособени зони за кръгова аквакултура, чийто акцент е кръговата икономика и насърчаването на нови бизнесвъзможности и екосъобразни общества. Проектът е по Програмата за Средиземноморския басейн. Водещ е университетът в Патра, Гърция, в партньорство с институции от Франция, Хърватия, Черна Гора, Португалия, Италия, Испания. Според Петрова участието на Института в този проект ще бъде от голяма полза за бъдещето развитие на сектора, тъй като работи с партньори с голям опит в морската аквакултура. Тя изтъкна, че условията в Черно море са специфични и при развитието на аквакултури се налага адаптиране и екосистемен подход, който поставя на първо място опазването на околната среда, наред с икономическите потребности. По думите ѝ неконтролираното развитие на ферми за аквакултури може да доведе до натрупване на хранителни вещества, деградация на местообитания или изместване на местни видове.
В контекста на българското Черно море могат да се използват няколко ключови стратегии, посочи Петрова. Според нея първо е изборът и диверсификацията на видовете. В рамките на проекта, по който работят, българските учени използват създадена вече методология от италианските си колеги, чрез която по набор от показатели и индикатори определят дали определен морски участък е подходящ за развитие на аквакултура и какви видове могат да бъдат отглеждани в него.
В момента е много актуално развитието на мултитрофните аквакултури т.е. включване на организми от различни звена на хранителната верига, допълни Петрова. И даде пример със съвместно отглеждане на водорасли, миди и риби, като уточни, че в Испания и Португалия се работи усилено по този подход, като крайната цел е устойчива кръговата икономика. Моделът трябва да имитира естествените екосистеми и реално е нещо ново за целия свят, не само за България, посочи още Петрова. Тя допълни, че в рамките на проекта, засега на теоретично ниво, се очаква Институтът да предложи хипотетичен полигон къде може да се разположи аквакултура, видове за отглеждане, както и да се разработят индикатори и методология за развитие на тази дейност в бъдеще.





Новини - теми













От 14 януари учениците във Варна преминават в онлайн форма на обучение?
Решено: Варна ще е в грипна епидемия от 14 януари
Днес решават дали да обявяват грипна епидемия във Варна
Банките в България отбелязаха рекордни транзакции в първите дни на 2026 г.
Новите апартаменти в Ален мак са готови да посрещнат жителите си: КУБ Корпорация стартира програма за разсрочено плащане
От юни стартират директни полети между Варна и Катовице
Северна Македония с позиция след нападение над българското посолство в Скопие
В Белослав преобразиха занемарен мост с графити, разказващи историята на града (снимки)
Агата Кристи: Рядко интервю на Би Би Си от 1955 г. разкрива част от тайните на писателката
Без ток във Варненска област утре ще са...
Скиор загина на място при инцидент извън писта в Пирин
Хърватия възстановява наборната военна служба
Как да придадете обем на тънката коса, без да я утежнявате
Всички пътища в област Варна са проходими при зимни условия
Българка, замесена в измама за над 54 млн. паунда, отново получава социални помощи във Великобритания
Без вода днес във Варна
Снежна буря блокира Истанбул, училищата са затворени
Прогноза за времето - 12 януари
От днес до сряда варненци могат да получат техническа помощ за работа с електронното здравно досие
Golden Globe Awards 2026 - пълен списък на победителите и номинираните
Брюксел обмисля директни преговори с Путин









RSS Новини