Римски мраморен басейн, антични и средновековни монети и редки печати са сред най-ценните находки, открити при археологическите проучвания на комплекса Акве калиде – Термополис през 2025 г. Разкопките, финансирани от Община Бургас, приключиха успешно през декември и дадоха нови важни данни за многовековната история на обекта, съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.

Основният етап от проучванията се проведе в периода юли–септември и беше насочен към разкриването на североизточната част на римската и ранновизантийската баня. Археологическият екип продължи работата, започната през 2022 г., като през 2025 г. разкопките достигнаха в южна и югозападна посока до турската баня и съвременните стопански постройки.

Въпреки затрудненията, свързани с високото ниво на подпочвените води, археолозите отчетоха значими резултати. Разкрити бяха тухлени подови нива около античен и средновековен басейн, съоръжение за открито течаща вода в югоизточния ъгъл на нимфеума, както и нови елементи от северното рамо на ранновизантийската баня. В същата зона са установени и части от средновековна църква, както и богат културен пласт с множество находки – керамика, монети, оловни печати и костен материал.

Едно от най-значимите открития за годината е частичното разкриване на римски мраморен басейн, запазен под по-късни антични и средновековни преустройства. Археологически сондаж е установил три стъпала от полиран мрамор, които съответстват на басейн, проучван частично още през 2015 г. Пълното му разкриване предстои и ще бъде възможно при премахване на съвременни надстроявания.

Паралелно с това, в периода октомври – началото на декември, бе проведено и археологическо проучване във връзка с инвестиционно намерение на Община Бургас за изграждане на външен открит басейн. Резултатите потвърждават наличието на плътен средновековен културен пласт от XI–XIII век, сходен с вече установените в тази част на комплекса.

Сред находките се открояват многобройни монети, средновековни оловни печати и богата византийска художествена керамика от X–XIII век. Част от печатите са датирани в XI век, а други – в X–XI век, сред които има печат на патрикий Николай, на византийски стратег и изключително ценен печат, свързван с българския цар Петър от X век. Регистриран е и внос на персийски селадон от XII век – рядка находка за региона. Особен интерес представлява и монета на византийския император Лъв VI.

Проучванията от 2025 г. отново потвърждават, че Акве калиде е комплекс с изключително дълъг и непрекъснат живот, използван и преустройван в продължение на векове. На територията му се наслагват антични, византийски, български и османски строителни етапи, което превръща обекта в един от най-значимите археологически паметници в региона и поставя сериозни предизвикателства пред опазването и бъдещото му развитие.