Роботи портиери, дигитални ключове, виртуални асистенти и маршрути, изготвени от изкуствен интелект – бъдещето на туризма вече е тук. Технологиите все по-осезаемо променят не само начина, по който планираме пътуванията си, но и самото преживяване по време на престоя.

Менгни Фу, докторант в университета „Грифит“, описва свое скорошно пътуване до Шанхай, което изглежда като сцена от научнофантастичен филм, разказва Ей би си нет.. Тя се регистрира в хотела още от задната седалка на таксито чрез мобилния си телефон. При пристигането оставя багажа си на робот портиер, който го доставя до стаята ѝ. Достъпът до стаята става с дигитален ключ, а осветлението, завесите и дори препоръките за ресторанти се управляват от асистент с изкуствен интелект. През цялото време Фу не разговаря с нито един служител.

Според консултантската компания McKinsey & Co това е моделът на бъдещите пътувания – технологии, които премахват типичните неудобства като опашки, недоразумения и дезинформация, докато човешките взаимодействия, които все пак остават, са по-смислени и целенасочени.

Все повече туристи вече използват генеративен изкуствен интелект – като ChatGPT или AI инструментите на TripAdvisor – за да избират дестинации, да сравняват цени и да планират детайлни дневни маршрути. Този процес се описва като „хиперперсонализация“ – създаване на пътуване, съобразено изцяло с индивидуалните предпочитания на туриста.

Но тази промяна носи и сериозни предизвикателства. Норвежката туристическа компания Guide to Lofoten предизвика широк отзвук, след като обяви в социалните мрежи, че ChatGPT „убива малкия местен бизнес“. Според собствениците все по-малко туристи посещават уебсайтовете им, защото получават информация директно от изкуствения интелект, който рядко препоръчва конкретни местни компании.

„Болезнено е да гледаш как нещо, което си изграждал с години, се срутва за по-малко от година“, пишат те.

Проф. Мариана Сигала от университета в Нюкасъл отбелязва, че влиянието на генеративния изкуствен интелект върху туризма е огромно и неизбежно. Според нея това е поредната голяма трансформация в сектора, сравнима с появата на онлайн резервациите и платформи като Booking.com в началото на 2000-те години. „Когато поведението на потребителите се променя толкова бързо, компаниите са принудени да се адаптират, защото не могат да продължат да работят по стария начин“, казва тя.

Един от ключовите въпроси е дали изкуственият интелект ще задълбочи проблема със свръхтуризма или ще помогне за неговото решаване.

Анализатори посочват, че AI системите по подразбиране често насочват туристите към най-популярните дестинации. В същото време, при по-прецизни и целенасочени запитвания, те могат да помогнат за откриването на по-слабо посещавани места и алтернативни маршрути.

Технологиите вече се използват и за виртуални преживявания. Един от най-ярките примери е „дигиталният близнак“ на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана – създаден чрез анализ на огромно количество снимки и видеа с помощта на изкуствен интелект. Така всеки с достъп до интернет може виртуално да „посети“ едно от най-натоварените туристически места в Европа.

Паралелно с това се развива и концепцията за „умен туризъм“. Градовете събират и анализират данни от обществения транспорт, хотелите, мобилните мрежи, музеите и дори плащанията с банкови карти, за да управляват туристическите потоци в реално време. Чрез специални приложения туристите получават предложения за алтернативни маршрути, различни часове за посещение и по-малко натоварени атракции.

Въпреки всичко, експертите са единодушни, че човешкият фактор няма да изчезне. Проучване на Менгни Фу сред над 1000 представители на поколение Z в Китай и Австралия показва, че повечето хора предпочитат технологиите да поемат рутинните задачи, но не и да заменят напълно работниците. Макар младите туристи да приемат роботите и автоматизацията, те продължават да търсят човешка топлина, разговор и персонално отношение.

Както обобщава проф. Сигала – в туризма нещо се губи, но нещо и се печели. А бъдещето на пътуванията ще зависи не само от това колко умни стават технологиите, а и от начина, по който хората решат да ги използват.