На стотици километри от гъсто населеното крайбрежие на Китай, остър завой на отдалечена хималайска река е напът да се превърне в сърцето на един от най-амбициозните и същевременно най-спорни инфраструктурни проекти на страната, пише CNN.

Очаква се водноелектрическа система на стойност 168 милиарда долара да произвежда повече електроенергия от всяко друго подобно съоръжение в света. Проектът се разглежда като ключов за бъдещето на Китай, в което електрическите автомобили доминират по пътищата, а енергоемките модели с изкуствен интелект се надпреварват да изпреварят международната конкуренция.

Китайският лидер Си Дзинпин призова проектът да бъде „развит енергично, систематично и ефективно“ по време на рядкото си посещение в Тибет по-рано тази година – регион, в който Пекин продължава да затяга контрола си в името на икономическия растеж и стабилността.

Експерти определят бъдещата водноелектрическа система, изграждана в долното течение на река Ярлунг Цангпо, като инженерно постижение без аналог. Чрез прокарване на тунели през планината и използване на разлика във височината от около 2000 метра, Китай ще овладее една от най-мощните реки в регион, известен като „водната кула на Азия“, при засилващ се глобален фокус върху водната сигурност.

Проектът може да подпомогне борбата с климатичните промени, като помогне на Китай – най-големия източник на въглеродни емисии в света – да намали зависимостта си от въглищата. В същото време обаче строителството крие риск от сериозни щети върху девствена екосистема и върху земите на коренни общности.

Десетки милиони хора в Индия и Бангладеш разчитат на реката надолу по течението. Според експерти потенциалното въздействие върху екосистемите, риболова и земеделието в тези страни все още не е достатъчно проучено.

Индийските медии вече нарекоха проекта потенциална „водна бомба“. Близостта му до спорната граница между Китай и Индия поражда опасения, че той може да се превърне в ново огнище на напрежение между двете ядрени сили.

Критиците обаче предупреждават, че мащабът и сложността на проекта носят и безпрецедентни рискове.

„Това е най-сложната и иновативна система от язовири, която планетата някога е виждала“, казва Брайън Айлър, директор на Програмата за енергия, вода и устойчивост в мозъчния тръст Stimson Center във Вашингтон. „Тя е и най-рисковата и потенциално най-опасната.“

Китай не споделя тези опасения. В изявление за CNN Министерството на външните работи на страната посочва, че проектът е „преминал през десетилетия задълбочени проучвания“, като е въведена „цялостна система за наблюдение на безопасността на инженерните съоръжения и опазването на околната среда“, която да гарантира, че няма да има неблагоприятно въздействие върху районите надолу по течението.

От Пекин подчертават, че още от подготвителната фаза и официалното стартиране на проекта китайската страна е поддържала прозрачност по отношение на наличната информация и е запазила отворени каналите за комуникация със засегнатите държави. Министерството допълва, че с напредването на строителството Китай ще „споделя необходимата информация с международната общност“ и ще „засилва комуникацията и сътрудничеството със страните надолу по течението“.

Според официалната позиция целта на проекта е да ускори развитието на чиста енергия, да подобри условията на живот в региона и да допринесе активно за борбата с климатичните промени.

Анализатори обаче отбелязват, че зад инициативата може да стоят и по-широки стратегически съображения. Проектът се реализира в момент, когато Си Дзинпин засилва фокуса върху националната сигурност – не само чрез гарантиране на енергийните доставки на Китай, но и чрез укрепване на контрола по спорните граници и в регионите с етнически малцинства.

„Ако свържете точките на развитието на китайската инфраструктура в Хималаите, особено в зоните по границата с Индия в Тибет, ще видите, че те са стратегически разположени“, казва Риши Гупта, помощник-директор в Института за политика на обществото в Азия в Ню Делхи.

По думите му проектът се вписва в по-широката цел на Китай да използва природните си ресурси, за да консолидира контрола си върху ключови региони като Тибет и граничните му територии.