Широкото обществено обсъждане на предварителния проект за нов Общ устройствен план на Варна е едно от най-важните събития за общината в последните години. Факт е обаче, че заедно с алтернативните идеи и градивните критики в дебата по този ключов за бъдещото ни развитие проект се чуват и доста необосновани и дори спекулативни коментари. Причина за тях може да е интересът на определени кръгове и среди планът да не бъде приет, но също така и непознаването на същността на ОУП и неговите цели. Общият устройствен план е много повече от една схема на бъдещето, видяно от група архитекти и инженери. По думите на проф. арх. Иван Никифоров, който ръководи екипа, планиращ развитието на общината до 2030 година, това е управленски инструмент в устройствената политика на местната власт. Трябва да добавим, че в последните години общината на практика не разполагаше с такъв. Вярно е, че и в момента в действие е предишният Общ градоустройствен план, изготвен в края на 70-те години на ХХ век. Повече от ясно е обаче, че един подобен документ нито допуска промяната на собствеността на имотите, настъпила заедно с идването на демокрацията в България, нито пък е можело да бъде пригоден по някакъв начин към драстичните промени в икономиката и демографията на Варна. Промяната в обществото и законите носи и необходимостта от нов общ план на общината, който всъщност ще е първият, в който ще могат да се отразят не само вижданията на специалистите, а и мненията на гражданите. Обществените обсъждания на ОУП ще започнат през септември, така че има достатъчно време варненци да се запознаят с документа, който „Народно дело“ днес предоставя в електронен вариант на компактдиск заради големия му обем. Преди всеки сам да състави собственото си мнение за новия план на Варна, трябва да се направи една важна уговорка. ОУП е стратегия и представлява визия за развитието на града, а какво ще се случи с отделните имоти, е въпрос на подробно планиране, което не е част от него, а резултат от прочета на принципите му.

Принципите на промяната

Независимо от настоящата икономическа криза Варна в последните години изживява подем, който се очаква да се превърне в устойчива тенденция заради ролята му на регионален център на национално, балканско и европейско равнище. Това обуславя и основните устройствени предложения на специалистите, ръководени от проф. Никифоров, които имат за цел да дадат основа за развитието на общината. Може би най-важната от тях е идеята за урбанизацията на южната част на Варна отвъд канала и езерото. Боровец, Звездица и Константиново се превръщат в ключови зони за обитаване и отдих. Островът в канала ще престане да е индустриална зона и ще придобие обществена, бизнес и културна функция. От горските масиви на юг ще бъдат усвоени нови терени, които ще бъдат превърнати в градски паркове. На юг, в района на Боровец, обаче ще е само един от бъдещите вторични центрове на Варна от бъдещето. Другите две структури от този тип, в които ще се съсредоточи поне част от обществения живот на гражданите, ще са съответно преди „Виница“ и на запад между булевардите „Вл. Варненчик“ и „Сливница“. Друг важен принцип е извеждането на транзитния автомобилен трафик от центъра на града. С нов мост при Казашко и новия булевард „Варна“ ще бъде поправена може би най-сериозната грешка на предишните проектанти, довела до задръстването на центъра на града с автомобили.

Проф. Иван Никифоров: Необходима е политическа воля



Реализацията на новия ОУП изисква политическа воля от общинското ръководство и подкрепата на гражданите, коментира ръководителят на проекта проф. Никифоров. По негово мнение само така Варна ще има полагащото й се място в мрежата на европейските градове, ще остане привлекателна за инвестиционните инициативи и ще бъде все така любим град както за жителите си, така и за многобройните си гости. Проф. Никифоров смята също, че е необходимо приемането на специфични правила и норми, които също трябва да преминат през обсъждане. Особено важно да се наложат по-строги мерки чрез съответните устройствени режими, за да се запази културно-историческото наследство на града, както и неговият специфичен архитектурен облик. „Варна е един от малкото български градове, които продължават да нарастват независимо от демографската криза, но нашата най-оптимистична прогноза е населението му към 2030 година да е 700 000 души. Урбанизираната територия в общината от 8436,43 хектара през 2005-а ще стане 13 465 хектара през следващите 20 години. Трябва да отбележим, че основният дял от новите територии на града са предназначени за зелени площи, които ще заемат 2171 хектара“, коментира проф. Иван Никифоров.