1740 г. – Мария Тереза се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отказват да уважат завещанието на нейния баща Карл VI, император на Свещената римска империя, и започва Войната за австрийското наследство.

1827 г. – В Битката при Наварин, обединена турско-египетска флота е победена от британски, френски и руски военноморски сили в последната значителна битка, водена на дървени кораби.

1865 г. – Отава става столица на Канада.

1876 г. – С примирие приключва Сръбско-турската война.

1894 г. – На престола се изкачва последният руски император – Николай II.

Luleburgaz Battle Postcard.jpg

1912 г. – По време на Балканската война приключва 6-дневната Люлебургаско-Бунархисарска операция, в която българите разбиват главните сили на османската армия в Източна Тракия.

1915 г. – В Божурище е открито първото училище за пилоти в България.

1923 г. – Осъществен е първият полет на спортния самолет АНТ-1.

1932 г. – В Далечния изток на СССР са създадени като административни единици Амурска област и Камчатска област.

1941 г. – Втората световна война: Хиляди цивилни са избити от нацистите по време на разстрелите в Кралево и Крагуевац в окупираната Югославия.

1944 г. – В Гватемала започва народно въстание срещу диктатурата, което приключва с успех едва през 1954 г.

1945 г. – Жените във Франция получават право да гласуват в избори.

1951 г. – Издадена е Заповед № 53, с която се сформира Българска национална доброволческа рота № 4093 на НАТО.

1955 г. – В София е учреден Съюз на българските журналисти.

1961 г. – Съветският съюз извършва първото изстрелване на балистична ракета от подводница, изстрелвайки Р-13 от Подводница проект 629.

1968 г. – Бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис.

1971 г. – Канцлерът на ФРГ Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир.

1973 г. – Английската кралица Елизабет II открива официално прочутата опера в Сидни, Австралия.

2004 г. – Излиза първата версия на Ubuntu Linux.

2011 г. – В битка за Сирт е убит Муамар Кадафи, либийски лидер.

Родени на 20 октомври

1616 г. – Томас Бартолин, датски лекар († 1680 г.)

1620 г. – Алберт Кейп, холандски художник († 1691 г.)

1632 г. – Кристофър Рен, английски архитект († 1723 г.)

1677 г. – Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.)

1784 г. – Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.)

1802 г. – Ернст Вилхелм Хенгстенберг, немски духовник († 1869 г.)

1805 г. – Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.)

1825 г. – Сава Филаретов, български просветен деец († 1863 г.)

1838 г. – Марин Дринов, български историк († 1906 г.)

1854 г. – Артюр Рембо, френски поет († 1891 г.)

1859 г. – Георги Рафаилович, духовник и книжовник († 1919 г.)

1859 г. – Джон Дюи, американски философ († 1952 г.)

1864 г. – Бранислав Нушич, сръбски писател, хуморист и комедиограф († 1938 г.)

1874 г. – Симеон Зографов, български архитект († 1949 г.)

1891 г. – Джеймс Чадуик, британски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. († 1974 г.)

1904 г. – Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.)

1906 г. – Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.)

1915 г. – Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.)

1916 г. – Борислав Иванов, български актьор († 2001 г.)

1917 г. – Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор († 1973 г.)

1917 г. – Стефан Хесел, френски дипломат и писател († 2013 г.)

1919 г. – Костадин Дурев, български певец († 2011 г.)

1919 г. – Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.)

1920 г. – Амет-хан Султан, съветски летец († 1971 г.)

1925 г. – Борис Димовски, български художник († 2007 г.)

1927 г. – Оскар Пастиор, немски поет († 2006 г.)

1929 г. – Сашко Гаврилов, български цигулар

1930 г. – Петер Юхас, унгарски българист

1934 г. – Димитър Езекиев, български журналист († 2008 г.)

1944 г. – Васил Вълков, български борец

1945 г. – Рик Лий, британски рок музикант

1946 г. – Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова лауреатка

1951 г. – Йордан Христосков, български икономист

1955 г. – Златозар Боев, български орнитолог и палеонтолог

1956 г. – Дани Бойл, британски режисьор

1956 г. – Иван Гюргинчев, български учител

1957 г. – Енчо Данаилов, български актьор

1959 г. – Акиф Пиринчи, немски писател от турски произход

1959 г. – Йона, американски митрополит

1960 г. – Лепа Брена, босненска певица

1961 г. – Иън Ръш, уелски футболист

1965 г. – Албена Врачанска-Петрович, български композитор

1966 г. – Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.)

1969 г. – Виктор Калев, български актьор и шоумен

1971 г. – Дани Миноуг, австралийска певица

1971 г. – Симеон Варга, унгарски политик, постоянен наблюдател от българската малцинствена квота в Националното събрание на Унгария

1971 г. – Снуп Дог, американски певец

1974 г. – Башар Рахал, български актьор

1976 г. – Пламен Горанов, застъпник за граждански права

1979 г. – Джон Кразински, американски актьор

1982 г. – Хосе Акасусо, аржентински тенисист

1992 г. – Димитър Косев, български пианист