ОУП предлага в центъра на Варна да се въведе спешно система за платено почасово паркиране. Необходимо е обаче да се осигурят и буферни паркинги на централното градско ядро - надземни, подземни и др., коментира за в. "Черно море" инж. Вилиянка Андреева, ръководител на предварителния проект на план-схемата на комуникационно-транспортната система към Общия устройствен план на Варна. По думите й проектът за система за паркиране трябва да се реализира поетапно, а в чертите на широкия център да се изградят поне 5 големи паркинг-гаража.

Зона за обществен транспорт звучи много добре, но ние нямаме и не можем да осигурим нови трасета от първостепенна улична мрежа в същинския център на града, категорична е инж. Андреева. Според нея това може да се компенсира с максимално добро и плътно развитие на градския транспорт в периферията на централната част на Варна.

Недостигът на паркоместа се дължи главно на неспазването на законодателството по отношение на задължителното осигуряване на места за паркиране и гариране за новоизграждащите се обекти. Много обществени институции освен това са обособили върху общински терени охраняеми паркинги само за служителите си, а по главните улици на града често домуват автобуси, товарни коли и ремаркета на тирове. Значителен брой автомобили, голяма част от които не са в движение, от години не са сменяли мястото си и също създават трудности за трафика в града, отчитат още специалистите. На тази база те разчитат на стартиралото преди 5 години в общината поетапното въвеждане на системи от двоици еднопосочни улици, които в момента покриват значителна част от центъра на Варна. Това преразпределение на транспортните потоци осигурява и паркиране по трасетата на второстепенната улична мрежа, смята Вилиянка Андреева.

План-схемата на комуникационно-транспортната система към ОУП разработва първостепенна улична мрежа, която е равномерно разпределена в територията на града. За целта се осигуряват връзки с републиканската пътна мрежа, пристанищата, жп ареалите и летището. Проектът препоръчва да се осигури и оптимална улична регулация, за да може да се гарантират бързи кореспонденции във всички посоки.

Уличната мрежа на едно населено място е йерархична система, затова и входовете и изходите на града са от най-високите класове. Проектът осигурява и 2 вътрешни ринга. Бул. "Варна" е заложен като улица Първи клас, която обвързва южните райони на града със северните чрез нов мост на плавателния канал. Вторият ринг е бул."Васил Левски". Той е Втори клас градска артерия и има за цел да поеме и разпредели предимно ъгловите потоци. Булевардът след възел "Подвис" - "Брегалница" трябва да се проведе под нивото на напречните улици -"Прилеп", "Цар Освободител", "Сливница", "Владислав Варненчик" и "Кракра". Така няма да се променят драстично съществуващите регулации и надлъжните им профили, убедени са експертите. Те гарантират, че при реализиране на едно трасе от първостепенна улична мрежа на всеки 5 години движението ще се преразпредели и сегашните задръствания ще намалеят.

Южната част на града трябва да бъде осигурена с оптимална плътност на уличната мрежа. Тя е заложена в проекта с няколко нови третокласни трасета, които са с голяма регулация. Ключови за връзката между северната и южната част на града са планираните нови мостове.

Хора и улици...

Истинска програма за "изправяне и разширяване" на улиците на Варна се предприема при управлението на Кръстьо Мирски. Като кмет през 1889 г. той възлага на техническото отделение на общината да изработи нов план на града. Старите и новообразуваните улици се павират с "бандъръмски камък", но в крайна сметка се запазва контрастът между кривите улички на Гръцката махала и правите, пресичащи се под прав ъгъл улици в новата част, строена през XIX век.

Само няколко дни преди 30 април 1888 г., когато Кръстьо Мирски се готви да посрещне във Варна княз Фердинанд, общинските съветници решават по повод височайшата визита "да се направят 2-3 арки; да се поправят някои улици; да се даде угощение...".

За благото на града

дори се стига до идеята улицата от "митницата край морето да се нарече "Фердинанд I". От 1889 г. датира и първото официално преименуване на улиците. На практика със съвременната адресна система в България, чието създаване се свързва с името на Стефан Стамболов, кварталите във Варна възприемат общи родови имена, а руските думи са изхвърлени от уличните табели. Междувременно на площад "Независимост" стъпват културните институти. Като място за изява на интелигенцията "Кръжок за любителите на литературата" наследява първото културно начинание във Варна - "Български клуб", и не след дълго се преустройва във "Варненска Книжевна дружина". Този първообраз на Варненската библиотека се разполага в салон на кафенето на Петър Янев. След библиотеката през 1890 г. на площада израства театралната зала "Съединение", а 20 години по-късно се полага и основният камък на сградата на градския театър, която през 1932 г. е открита с Вазовите "Хъшове".

Известен като "Мусала", централният варненски площад носи името "Независимост" от 22 ноември 1908 г. Именно там градската управа обявява на варненци независимостта на българската държава. Само на няколко крачки от сградата на общината, в старата поща, княз Александър Батемберг получава известието за Съединението.

Сред най-важните и оживени градски артерии е и бул. "Мария Луиза", който след Освобождението се оформя на мястото на старите турски казарми. Като ул. "Пиротска" през 1900 г. той се простира от Понеделничния пазар до бул "Сливница", където до Балканската война се строят

забележителни сгради в модерния за времето неокласицизъм. В последните дни на XIX век изправя ръст и Военният клуб, чийто проект е дело на италианския възпитаник - военният инженер Тодор Бояджиев. По-късно улицата приютява и най-модерната за времето си училищна сграда на Балканите - Девическата гимназия, създадена по белгийски модел от арх. Петко Момчилов.

От 1914 г. бул. "Мария Луиза" пази спомена за първата българската княгиня от Третото българско царство, патрон на Осми приморски полк от 1893 г.

Царствено име получава и бул. "Княз Борис I", който в края на ХIХ в. носи руското име "Вознесенска". Едва ли има друга улица в града, която да е запомнила толкова манифестации на възторжените варненци, посрещащи своите герои, владетели, ученици, селяни, участниците в Селскостопанския събор, в мострените изложби и пр., а оцелелите стари сгради и днес впечатляват с архитектурата си.

Бул. "Владислав" пък става най-дългата пътна артерия в града, след като при откриването на мавзолея "Владислав Варненчик" през 1935 г. част от шосето за Добрич се влива в улицата. До Освобождението обаче булевардът се нарича "Таш-йолу" - каменен път, тъй като е изцяло постлан с калдаръм. Мъжкото училище "Св. Методий" се оказва и единствената сграда на бул. "Владислав", която се е запазила от ХIХ в. В онези години улицата изобилства от занаятчийски работилници, фурни, гостилници, шкембеджийници, кръчми, кафенета, сладкарници. Безспорно обаче най-търговската улица в града е "Преславска". Неслучайно там е построена и първата голяма търговска сграда във Варна - къщата на Сюзмеян, известен като "Базар Паруш". Особен символ на улицата на стопанската инициатива, на банкови чиновници и търговци обаче става монументалната постройка с внушителен централен купол на варненската Търговско-индустриална камара и Стокова борса.

Напрегнат стопански живот кипи и на ул. "Цариброд". По-голямата част от търговците там са арменци, бежанци от град Кайсери, от Мала Азия, дошли през 1896 г. Въпреки че мнозина от занаятчиите са българи от Котел и други планински селища, езикът, на който всички общуват помежду си, доста време е турският. След Освобождението дълга и разкривена, ул. "Цариброд" се разпростира от днешната "Преслав" до "Александър Дякович".

Впечатляващи с архитектурата си и емблематични за стара Варна са и улиците "Шкорпил" и "Съборни", на която се издига катедралата.

Архивните факти са от Регионалната библиотека "Пенчо Славейков"