Днес е Световният ден на психичното здраве. Той е отбелязан за първи път през 1992 година и стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година.

Тази година и с поглед към 2026 г., Световната федерация за психично здраве заостри фокуса си върху една изключително важна тема - „Достъп до услуги – Психично здраве при катастрофи и извънредни ситуации“

Психичното здраве е състояние на благополучие, при което индивидите притежават умения да се справят с ежедневните стресови фактори. Психичното здраве може да бъде причина за възникването на редица заболявания. Профилактиката е от особено значение, тъй като всички сме подложени на ежедневен стрес. Той се счита за един от основните рискови фактори за нарушенията в психичното здраве и възникването на редица заболявания. Комбиниран с други рискови фактори като тютюнопушенето, двигателен инактивитет и нездравословното хранене, води до многократно повишаване на риска от възникване и развитие на хроничните неинфекциозни болести.

Есенно-зимните сезони са обострящи за някои специфични психични заболявания и по-специално за сезонните афективни разстройства и ендогенните депресии. Счита се, че 30% от населението страда от есенна депресия. Една от основните причини е намаляването на слънчевата светлина. Без нея човешкото тяло произвежда по-малко серотонин - хормонът на щастието. Това има отношение и към депресията.

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.