След трагичните наводнения по Южното Черноморие, които отнеха четири живота, страната е под „червен код“ заради нова вълна от проливни дъждове. Експертите обясняват, че става дума за т.нар. „съставни събития“ – комбинация или поредица от екстремни природни явления, като суша, горещини и наводнения, които взаимно усилват щетите.

Проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов анализират случилото се и предстоящото, както и защо все по-често преминаваме от криза в криза – от безводие и засушаване към наводнения – и дали това не е пряко проявление на климатичните промени в коментар за Климатека.

Кое беше „горивото“ на последните порои?

Ситуацията от последните дни силно напомня бедствието в Царево през 2023 г., но с тази разлика, че сегашният циклон беше малко по на север. Беше издърпана влажна въздушна маса от Грузия към България през цялото Черно море, което доведе до огромни количества валежи. През нощта на 3 срещу 4 октомври основните дъждове се изляха около Царево, а през деня циклонът се измести към Елените, обяснява проф. Гачев.

Какво да очакваме следващите дни?

Проф. Гачев коментира, че сега се очаква ново циклонално ядро, което ще се придвижи от север към Черно море. Най-критичният период се очаква да е около 7–8 октомври, когато рискът ще бъде най-голям за Северното Черноморие – очаква се този път циклонът да е над самия бряг. Д-р Симеонов допълва, че циклонът, който се оформя в момента е средиземноморски, а те се характеризират с обилни валежи.

Дерета, високи хълмове и крайбрежието – картата на риска според проф. Гачев

При такива ситуации количеството валеж зависи от циркулацията на въздушните маси, но крайбрежието винаги е особено уязвимо, защото топлото море усилва изпарението и захранва бурите. Не може да се предвиди точно кога ще се появят такива условия, но обикновено това се случва през септември или октомври, при прехода от по-топло време към застудяване.

Теренът трябва да се преценява конкретно за всяко място. Зони с водосбор във форма на „ветрило“, където се стичат множество реки – например около Бургас – са потенциално рискови. В същото време крайморските езера в района действат като естествен буфер и често смекчават последствията.

В случая с Елените – най-пострадалото място от този уикенд (4-5 октомври), сградите са изградени директно върху дере – естествено речно корито, оформено от природата именно за отвеждане на водата при порой. Такива места са високорискови: там не бива да се строи и те трябва да се поддържат чисти.

Другите „горещи точки“ могат да бъдат навсякъде, където има по-високи терени. В Странджанското Черноморие, например около връх Папия (500 м), хълмовете засилват ефекта на изваляване и увеличават риска. Подобна ситуация има и в Стара планина край Елените, както и около Созопол. При Варна също има плато, което прави района уязвим – при нахлуване на въздушни маси от изток и югоизток липсва естествена преграда, която да ги спре.

Д-р Симеонов: Когато бедствията се наслагват – България преживява двете лица на „съставните събития“

Това, което предстои през следващите дни, може да се превърне в нагледна илюстрация на т.нар. съставни събития (compound events) – последователни или комбинирани екстремни явления, които взаимно усилват щетите.

Единият тип съставно събитие е комбинираното (или мултивариантното), при което негативният ефект се поражда от поредица явления, случващи се едно след друго на едно и също място. Това лято видяхме такава верига: горещи вълни, продължителна суша, пожари и накрая – наводнения. Тези събития са свързани: жегата изсуши почвите и растителността, която стана лесно запалима – и така се стигна до масови, трудни за овладяване пожари. Изсъхналите почви пък изгубиха способността си да поемат вода, което повиши риска от наводнения. В конкретния случай с Елените обаче водещата причина не беше природната последователност, а грешното проектиране.

Другият вид съставно събитие е т.нар. времево последователни – такива, при които опасността възниква след последователно случване на един тип екстремните явления в кратък период. Има реален риск да станем свидетели и на този вид: обилните валежи от миналата седмица, последвани от нови епизоди тази седмица, могат значително да влошат ситуацията в много райони на страната. При повторение на интензивни дъждове върху вече пострадали територии, щетите се задълбочават: натрупаните дървета, тиня и отпадъци от първата вълна пречат на нормалното оттичане на водата и увеличават риска при следващи валежи. Подобен сценарий е наблюдаван във Франция, където за кратък период настъпиха девет последователни наводнения с огромни щети.

Именно тези комбинации правят щетите много по-тежки, отколкото ако явленията се случват изолирано или са разделени във времето.

Проф. Гачев: от безводие към наводнения е новото нормално

Прехвърлянето от безводие към наводнение е пряка проява на климатичните промени – малко на брой, но изключително интензивни валежи. Това са двете страни на една и съща монета.

Наблюдава ли се промяна в интензитета и честотата на екстремните валежи у нас?

Според проф. Гачев валежите у нас не стават по-продължителни, но са все по-интензивни. Причината е затоплянето на моретата. Последните години Черно море достига 27 °C – стойности, които не се случваха до преди десетилетия. А в Средиземно море температурите са още по-високи – достигат до 28-30°C. Когато през есента започне охлаждането на сушата, всеки атмосферен фронт може да предизвика мощни бури. Колкото по-топли са моретата, толкова по-чести и по-силни са екстремните валежи.

Д-р Симеонов предупреждава, че в България все по-ясно се наблюдава промяна в характера на валежите. Годишното количество дъжд остава относително сходно, но вместо да се разпределя равномерно през сезоните, то се концентрира в по-малко на брой, но много по-интензивни валежни събития. Тази промяна увеличава риска от наводнения и сериозните щети, тъй като почвите и инфраструктурата трудно успяват да поемат внезапните големи количества вода.

Адекватните мерки за ограничаване на щетите от подобни бедствия

Най-важното е превенцията – постоянен мониторинг и яснота кога има риск, подчерта проф. Емил Гачев. По думите му в Царево този път са били предприети предварителни действия, включително евакуация, което е предотвратило жертви. „Има само материални щети, но това показва, че навременните мерки могат да спасят човешки животи.“

Д-р Симеонов: Всяко бедствие има два компонента – природно-климатичен и човешки. Климатичните промени правят екстремните явления по-чести и по-силни, но добрата подготовка може да намали и дори да предотврати жертвите и щетите.Случилото се в Елените е предупреждение от природата – предстоят по-сериозни явления заради ускоряващите се климатични промени. Не можем да ги избегнем напълно, но можем да сме готови. Необходимо е да се идентифицират рисковите места, да се държат водните пътища свободни и да се прилагат мерките, които науката и практиката вече посочват.

Рисковите дерета и мостове

Проф. Гачев обръща внимание, че речните дерета трябва да бъдат обследвани и освободени от отпадъци и застрояване. „Това са естествени водни пътища и трябва да останат празни пространства – без паркинги и аквапаркове. В реалността обаче голяма част вече са застроени, което е изключително рисково.“

Подобна е ситуацията и с мостовете. „Много от тях не са проектирани за сегашните екстремни условия. Не бива да чакаме да рухнат, а да ги укрепим превантивно,“ допълва проф. Гачев.

Д-р Валентин Симеонов също поставя акцент върху разчистване на наноси и отпадъци, поддръжка на канализационната мрежа и изграждане на диги там, където рискът е най-голям. „Трябва да се прекрати и практиката отпадъци да се изхвърлят в дерета и водостоци, защото при порои те действат като тапа и блокират водата,“ пояснява той.

Изграждане на отводнителна инфраструктура и защитни съоръжения

Решение са и т.нар. ретензионни обеми – заливаеми територии във вътрешността, които да задържат вода при екстремни валежи. Проф. Гачев обяснява, че те са като малки празни язовири, които поемат внезапните количества. При наводненията в Царево преди десет години именно два празни язовира ограничиха щетите. И днес много от тях са почти празни – факт, който в подобни ситуации може да е предимство.

Валентин Симеонов припомня друг пример – от Карловско, където по време на наводненията стадионът е изиграл ролята на естествен разливник за водата, предотвратявайки много по-големи щети. „Нужно е да преосмислим и градското планиране. Във Франция паркинги и булеварди се превръщат в зелени пространства с дървета и трева. Това не само задържа водата, но и охлажда градовете при горещи вълни,“ подчертава д-р Симеонов.

В Гърция около много градове могат да се видят големи сухи корита, разказва проф. Гачев. „През спокойния сезон изглеждат празни и излишни, но при буря поемат огромни количества вода и я отвеждат безопасно към морето.“

Вероятно и в България има добри примери – общини, които са си свършили работата навреме. „Тях обаче рядко ги забелязваме, защото не влизат в новинарските емисии – те просто успяват да устоят на „червения код“. Именно тези примери трябва да ценим и да следваме. Надявам се, че този път северното Черноморие е по-добре подготвено – скоро ще видим,“ коментира проф. Гачев.

Нужно е да мислим и дългосрочно. „Запазване и възстановяване на горите е от ключово значение за смекчаване на последиците от наводнения, както и за засушавания и горещи вълни. В Елените беше късмет, че има гори от двете страни на дерето, това е смекчило щетите. Ако беше изсечена и гората, щетите щяха да са много по-тежки.“ казва д-р Симеонов.

Учените отдавна очертават рисковете и предлагат конкретни решения, но гласът на науката у нас често остава нечут. Според д-р Валентин Симеонов проблемът не е в липсата на стратегии – те се пишат, но рядко се прилагат. „Имаме документи, но остават проформа, без реални действия.“

Към това се добавят и честите смени в администрацията, както и липсата на експертиза на различни управленски нива. „Трябват повече специалисти в институциите – хора, които разбират рисковете и могат да ги управляват. Иначе всяка нова криза ни заварва неподготвени,“ смята Симеонов.

Допълнителни рискове: язовири и питейна вода

Съществува сериозна опасност и за язовирите. Макар до скоро да са били с ниски нива, при продължителни и обилни валежи има риск от преливане, особено при по-малките и по-старите съоръжения със земни насипи, които са по-уязвими, напомня Симеонов.

Наводненията може да компрометират и качеството на водата: огромното количество мътна вода в язовирите може да ги запуши и да я замърси, като я направи временно непригодна за питейни нужди, предупреждава проф. Гачев.

Предупреждение от природата – екстремните явления ще зачестяват, не можем да ги избегнем, но можем да се подготвим и да намалим щетите.