Варна е един от градовете в страната със сериозна история и традиции в обучението по системата от правила и специални знаци за бързопис.
Нина Георгиева е била дългогодишен учител по стенография във Варненска търговска гимназия „Г. С. Раковски“. Неслучайно през 2003 година е отличена със званието „Учител на Варна“. Понастоящем е пенсионер.
С любов към професията тя сподели с редакцията на Moreto.net свой изключително увлекателен и изпълнен с факти материал за развитието на стенографията във Варна през последните над 100 години.
8 октомври, Ден на българската стенография
СТЕНОГРАФИЯТА ВЪВ ВАРНА
СТЕНОГРАФИЯТА ВЪВ ВАРНА
Стенографията, изобретена от словенеца Антон Безеншек за нуждите на Народното събрание преди 146 години (1879 г.) и преподавана първоначално в Пловдив от самия Безеншек, идва във Варна като учебен предмет в Мъжката гимназия през 1907 г. Бързо се разпространява сред ученичките на Девическата гимназия „Мария Луиза“, където се създава Стенографско дружество с името„Черноморски стенограф“ и учениците на Търговската гимназия, които подемат с изключителен интерес крилатото писмо и сформират свое стенографско дружество „Меркурий“ с председател бъдещият проф. Димитър Ганев, а по-късно, към 1919 г., когато се сформира Ученическия стенографски съюз (УСС), трите варненски ученически дружества се обединяват под името „Светкавично писмо“, избират ръководни органи - председател, секретар, касиер, библиотекар и развиват културно-просветна дейност, участват в ученически стенографски конгреси, за тях стенографията е изкуство – пишат съчинения, рисуват ребуси, организират стенографски забави, издават календарчета, водят активна кореспонденция с ученици-стенографи от страната... Но най-значимо си остава поемането през 1926-28 година списването, редактирането, издаването и разпространението на ученическото списание „Млад стенограф“, като орган на УСС, уникално явление в световната стенографска история и практика... , с чиито почти пълни три годишнини (1926-1928) варненци разполагат.юАнтон Безеншек
В Годишния отчет на Контролната комисия на „Светкавично писмо“ за 1927 г., изнесен на 12 ноември 1928 г. се казва: „Нашите благопожелания и съвети към новото Настоятелство е с нови сили да подеме съдбините на Дружеството и с жар да продъжи културното и просветно дело на нашия идеал – стенографията. Нека има повече работа, труд, постоянство и агитация, за да успее делото на стенографията. Нека всеки съзнателен член стане апостол в средата си...“
На импулси, обучението ту отслабва, ту се засилва, за да има своите силни години след 1959 г. когато към Икономически техникум „Г. С. Раковски“ се открива паралелка с петгодишен срок на обучение „Стенография и машинопис“, където в продължение на десетилетия, до към 2005 г., под различни форми и срок на обучение – СПТУ, УПК и др., се обучават кадри за администрацията на големия град, години, които бележат възхода, големите постижения, амбиции и оправдано самочувствие на овладелите крилатото писмо възпитаници на Техникума. Не можеше да се започне работа като технически секретар без владеенето на ниво на стенография– минимум 60 думи в минута за стенография и 280 чисти удара в минута за машинопис, без владеене на писмено и разговорно ниво на чужд език – учеше се предимно немски език. Ообено полезна се оказваше стенографията в студентските години на нашите възпитаници.
Водени от отдадени на професията си учители, варненските ученици имаха своите републикански шампиони на бързина 120 д/мин. още през 1964 г., свой вицешампион на бързина на стенографиране 130 д/мин. през 1981 г. Добрите резултати позволиха Варна да основе своя Варненски ученически конкурс по бързопис на името на талантливата варненска стенографка, ученичката Зорка Къдрева, чийто млад живот е бил прекъснат дни преди дипломирането й през 1928 г. Варна събираше бързописната младост на Родината ни в продължение на 12 години (1989-2000 г.) Ежегодно нашите ученици посещаваха държавните институции - Народното събрание, Министерския съвет, Президентството, вземаха участие в конгресите на световната организация Интерстено и доказваха класа в международни състезания, организираха научни сесии и конференции, презентации, издаваха свои вестници - обръщайки се назад, те изпитват заслужено удовлетворение от извървяния път. Всичко това може да бъде видяно и прочетено в постъпленията към Държавен архив, Варна.
Стенографията като наука и изкуство, като постижение на човешкия ум и възможности бе тържество на духа през ХХ век. Владеенето й се считаше за степен на интелигентност. Влизайки в конферентните зали на Варна, водейки стенографските протоколи на конгреси, симпозиуми, отчетни събрания, стенографите бяха съпричастни на живота на варненци, познаваха проблемите на града ни, живееха с ритъма му, образоваха се допълнително, обогатяваха речника си, владееха красотата на родния език и притежаваха впечатляваща грамотност. И днес в съхранените стотици страници стенограми от конферентни форуми на управленски органи, партийни и обществени организации, институции е документирана историята на Варна през драматичния, динамичен, съзидателен и разрушителен ХХ век.
Денят на Българската стенография, който отбелязваме днес е добър повод да споменем делото на Безеншек, дало увереност и смисъл на живота на стотици млади хора, прилагали стенографията както за обществена, така и за лична полза! Днес се прекланяме пред всеотдайността на учителите, на учениците и курсистите ни, които пълнеха класове и курсове, на професионалните стенографи – на радетелите на крилатото писмо като цяло!
А днес младите ни последователи следват повелите и ритъма на своя ХХI век - още по-вълнуващ, привлекателен и обогатен с технологиите, които им предоставя и пишат своята история!
Честит празник, варненски стенографи! Честит празник бързописци!
На добър час! Здраве и успех!
Нина Георгиева, професионален стенограф/ Учител на Варна