Изследванията на рака продължават да се развиват в световен мащаб, но нов анализ на Световната здравна организация (СЗО) показва, че най-уязвимите групи от населението остават пренебрегнати. Проучването, публикувано в Nature Medicine под заглавие „Глобалният пейзаж на СЗО в клиничните изпитвания за рак“, установява сериозни неравенства между държавите с високи доходи и тези с ниски и средни доходи.

Къде се провеждат клиничните изпитвания?

Между 1999 и 2022 г. са регистрирани близо 89 000 интервенционални проучвания за рак. Въпреки впечатляващия обем на научните усилия, 70% от всички проучвания са проведени в страни с високи доходи, като доминацията е концентрирана в САЩ, Китай, Япония, Германия, Франция, Великобритания и Италия. Шокиращите данни показват, че 63 държави изобщо нямат регистрирани проучвания за рак, създавайки така наречените „пустини на изследванията“.

Проучването на СЗО разкрива, че най-много изследвания се фокусират върху рак на гърдата, белия дроб, лимфоми и левкемии – заболявания, при които преживяемостта вече е подобрена в богатите страни. В същото време ракът на черния дроб, шийката на матката, стомаха и панкреаса – водещи причинители на смърт в Африка и Югоизточна Азия – са сред най-слабо проучените.

Проучванията са ключови за бъдещето на лечението на рака, тъй като тестват нови лекарства, терапии и технологии. Ако изпитванията са концентрирани в богатите страни, пациентите в по-бедните региони остават без достъп до иновативни лечения, а резултатите може да не отразяват различията в генетиката, околната среда и здравословните условия на други популации.

Анализът на СЗО показва, че само 3,3% от изследванията включват деца под 14 години, а едва 28% обхващат хора над 60 години, които представляват основната група на онкоболните. Това поражда въпроси дали новите терапии са безопасни и ефективни за всички възрастови групи.

Фокус върху лекарства, но не и върху други терапии

Около 61% от всички проучвания се концентрират върху лекарства, докато само 3% обхващат лъчетерапия, 3% хирургия и 1% диагностика. Финансирането, често търговско, рискува да пренебрегне важни аспекти като ранно откриване, поддържащи грижи и палиативно лечение.

До 85% от проучванията са национални, а само 15% са мултинационални. Само 3% включват сътрудничество между страни с високи и ниски доходи. Това води до пропуснати възможности за споделяне на данни, намаляване на разходите и по-широко приложение на резултатите.