Фискалната политика трябва да бъде затегната и да се насочи от подкрепа за потреблението към насърчаване на качествените инвестиции. Гледайки напред, фокусът трябва да бъде върху мобилизирането на допълнителни приходи, за да се отговори на нарастващите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието и да се помогне за намаляване на неравенствата.

Във финансовия сектор е необходимо да продължи строгия макропруденциален надзор, за да се овладеят кредитните рискове.

Ускоряването на структурните реформи е от съществено значение за повишаване на производителността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС, укрепване на управлението и гарантиране на изплащането на средствата по ПВУ.

Това гласят трите основни препоръки на мисията на Международния валутен фонд (МВФ), която предстои да бъде официално представена днес, предаде БГНЕС.

В заключителния доклад на ръководения от Фабиан Борнхорст екип се казва, че приемането на еврото е важен етап за България и възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния растеж.

Въпреки трудната среда правителството постигна значителен напредък, като осигури присъединяване към еврозоната, одобри бюджета за 2025 г. и предоговори Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Икономическият импулс е силен, пазарът на труда е затегнат, а инфлацията е висока. Високият ръст на заплатите подкрепи конвергенцията на доходите, въпреки че растежът на производителността изостава. Кредитите – особено ипотечните – се увеличават бързо, паралелно с цените на жилищата.

Икономическата активност се очаква да остане силна, подкрепена от солидно потребление.

В този контекст политиките трябва да бъдат калибрирани внимателно. За да се реализират напълно ползите от приемането на еврото, да се повиши трайно жизненият стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, отговорните за взимането на политическите решения лица трябва да засилят фискалната дисциплина, да управляват рисковете от прехода към еврозоната и да ускорят реформите. Наличието на предвидима и последователна политическа среда би допринесло за постигането на тези цели, казват от МВФ.

Очаква се постепенно забавяне на инфлацията.

Прогнозираме общата годишна инфлация да бъде около 3.5 процента средно през 2025 г. и 2026 г. и едва след това да се забави. Динамиката на заплатите е ключов двигател: повишаването на заплатите в контекста на затегнатите пазари на труда, увеличението на минималната работна заплата, свързано със средните заплати, и индексацията на заплатите в публичния сектор водят до сближаване на доходите към средните за ЕС, но също така стимулират вътрешното търсене. Тъй като разходите за труд нарастват по-бързо от производителността, маржовете на печалба се свиват, засилвайки пренасянето на растящите заплати към цените.

Предстоящото приемане на еврото дава тласък на перспективите в краткосрочен план.

Очаква се преходът към еврото да засили институционалното доверие и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и транзакционните разходи. Някои от тези ползи вече се виждат в свиването на суверенните спредовете и скорошните повишения на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също така предлага възможност за укрепване на институциите, увеличаване на доверието в провежданите политики и повишаване на средносрочния растеж чрез инвестиции. Мерки като двойното изписване на цените в евро и лева, наблюдението на цените и текущата информационна кампания са от ключово значение за справяне с обществените опасения и разширяване на подкрепата. Предишният опит показва, че всички ценови ефекти, свързани със смяната на валутата, вероятно ще бъдат малки и временни.

Рисковете за перспективите произтичат от натиска върху търсенето и повишената външна нестабилност.

Трайно силното вътрешно търсене може да доведе до прегряване и по-продължителен инфлационен натиск. Бързата кредитна експанзия и нарастващата експозиция на банките към ипотечни кредити могат да създадат уязвимости. При липсата на внимателно калибрирани политики тези развития биха могли да доведат до макрофинансови дисбаланси. Инерцията на реформите може да се загуби след приемането на еврото, включително и в случай на връщане на политическата несигурност, и да постави под риск ползите от интеграцията. По отношение на външната среда, слабата активност на търговските партньори и повишеното геополитическо напрежение могат да натежат повече на растежа, спрямо настоящата прогноза, докато напрежението и несигурността в търговската политика могат да навредят на търговията и чуждестранните инвестиции.

Финансовият сектор продължава да се представя солидно.

Капитализацията на банките е сред най-високите в ЕС, отразявайки сериозни допълнителни буфери, а ликвидността остава значителна. Съотношението на необслужваните кредити спада на фона на силната кредитна експанзия, докато евтиното финансиране от голямата и нарастваща депозитна база поддържа широки лихвени маржове и висока рентабилност. Стрес тестовете показват, че банките остават устойчиви и при сериозни хипотетични сътресения. Някои потребителски кредити обаче се насочват към небанкови кредитори, които са обект на по-малко строги регулации и показват по-високи равнища на необслужваните кредити. Другите небанкови финансови институции, по-специално застрахователни дружества и инвестиционни фондове, продължават да имат ограничена роля, което изисква съгласувани усилия за задълбочаване на финансовото посредничество чрез предлагане на алтернативни инвестиционни продукти на домакинствата в контекста на нарастващите доходи.

Въпреки това бързият растеж на потребителските кредити, особено на ипотечните кредити, увеличава системните рискове на пазара на недвижими имоти.

Въпреки, че кредитната експанзия като цяло е оправдана предвид все още плиткия финансов сектор, ръстът на кредитирането на домакинствата изпреварва увеличението на доходите. По-конкретно, динамичното ипотечно кредитиране, съчетано с нарастващите разходи за строителство, доведе до ръст на цените на жилищните имоти с 15%. Някои ипотечни кредити се използват за закупуване на необитавани имоти с инвестиционна цел, което допълнително натоварва жилищния пазар и засилва намалената достъпност на жилищата, която се наблюдава в някои сегменти. По тази причина приветстваме стриктното наблюдение от страна на БНБ на развиващите се системни рискове на жилищния пазар.