1378 г. – С избирането за Климент VII за алтернативен папа се слага началото на разкол в католическата църква, известен като Великата схизма (папската схизма), резултат от преместването на папството от Авиньон в Рим.
1444 г. – Армия от Кръстоносци навлиза в българските територии, като преминава река Дунав при Оршова.
1519 г. – Португалецът Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие, завършило през 1522 г. и установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан.
1854 г. – Кримската война: В Битката при Алма френско-британските сили побеждават руската армия и откриват пътя за завладяване на Севастопол.
1870 г. – Италианският военен корпус Берсалиери влиза в Рим през Порта Пиа и завършва обединението на Италия.
1891 г. – В Спрингфийлд (Масачузетс), САЩ, е представен първият автомобил с бензинов двигател.
1916 г. – Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г.
1918 г. – България в Първата световна война: Българското правителство приема австро-унгарското предложение от 14 септември за общо примирие.
1920 г. – По подобие на Френския чуждестранен легион е формиран Испански легион.
1942 г. – Холокост: В рамките на два дни германски части на СС избиват в западното украинско градче Летичев около 3000 евреи.
1949 г. – Съставено е първото правителство на Федерална република Германия.
1956 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Индонезия.
1979 г. – С държавен преврат е свален Жан-Бедел Бокаса – диктатор на Централноафриканската република, обявил се за император.
1984 г. – Посолството на САЩ в Бейрут е атакувано от терорист-самоубиец, при което загиват 22 души, а десетки са ранени.
1990 г. – Южна Осетия се обявява за независима от Грузия държава.
2003 г. – В Латвия е проведен референдум, за да се реши дали страната да се присъедини към Европейския съюз.
2008 г. – Самосвал с експлозиви избухва пред хотел Мариот в Исламабад, Пакистан, като убива 54 души и ранява 266 други.
Родени на 20 септември
1227 г. – Николай IV, римски папа († 1292 г.)
1778 г. – Фадей Белинсхаузен, руски мореплавател († 1852 г.)
1833 г. – Ернесто Теодоро Монета, италиански журналист и пацифист, Нобелов лауреат през 1907 г. († 1918 г.)
1839 г. – Олга Фьодоровна, велика руска княгиня († 1891 г.)
1842 г. – Джеймс Дюар, британски физик и химик († 1923 г.)
1849 г. – Джордж Бърд Гринел, американски естествоизпитател († 1938 г.)
1853 г. – Рама V, крал на Тайланд († 1910 г.)
1859 г. – Никола Начов, български писател и учен († 1940 г.)
1862 г. – Арнолдо Дзоки, италиански скулптор († 1940 г.)
1865 г. – Любор Нидерле, чешки археолог († 1944 г.)
1875 г. – Матиас Ерцбергер, германски политик († 1921 г.)
1878 г. – Ъптон Синклер, американски писател († 1968 г.)
1879 г. – Виктор Шьострьом, шведски режисьор и актьор († 1960 г.)
1886 г. – Чарлз Уолтър Стансби Уилямс, британски писател († 1945 г.)
1890 г. – Лазар Парашкеванов, български архитект († 1977 г.)
1896 г. – Фридрих Земиш, немски шахматист († 1975 г.)
1903 г. – Йозеф Брайтбах, немски писател († 1980 г.)
1907 г. – Ненко Балкански, български художник († 1977 г.)
1908 г. – Александър Мичерлих, немски психолог († 1982 г.)
1908 г. – Иван Гулев, деец на БРП († 1967 г.)
1914 г. – Магда Колчакова, българска драматична и филмова актриса († 1982 г.)
1917 г. – Фернандо Рей, испански актьор († 1994 г.)
1920 г. – Ханс Цибулка, немски поет и белетрист († 2004 г.)
1923 г. – Стефан Божков, български футболист и треньор († 2014 г.)
1930 г. – Адолф Ендлер, немски поет († 2009 г.)
1932 г. – Марин Върбанов, български художник – художествен текстил († 1989 г.)
1934 г. – София Лорен, италианска актриса
1935 г. – Кейт Робъртс, британска писателка († 2000 г.)
1947 г. – Мия Мартини, италианска певица († 1995 г.)
1948 г. – Джордж Р. Р. Мартин, американски писател
1949 г. – Сабин Азема, френска киноактриса
1950 г. – Лоредана Берте, италианска певица
1955 г. – Гриша Трифонов, български поет и бард († 2015 г.)
1956 г. – Гари Кол, американски актьор
1958 г. – Валентин Райчев, български борец
1965 г. – Робърт Ръслър, американски актьор
1971 г. – Хенрик Ларсон, шведски футболист
1972 г. – Адриана Брънчева, български политик
1975 г. – Деян Максич, сръбски футболист
1975 г. – Хуан Пабло Монтоя, колумбийски пилот от Формула 1
1978 г. – Сарит Хадад, израелска певица
1980 г. – Юдит Шалански, немска писателка
1982 г. – Матия Матко, хърватски футболист
1984 г. – Бриан Жубер, френски състезател по фигурно пързаляне
1988 г. – Аяно Омото (Ночи), японска певица и танцьорка, член на групата Парфюм
1989 г. – Ралица Паскалева, българска актриса





Новини - теми













Международен предприемач с проекти във Варна довърши нова сграда в сложни условия
Варовикът във водата на Варна: Как да защитим бойлера си?
Отиде си варненският художник Владимир Иванов
Директори във Варна с парични награди от МОН за постигнати високи резултати
МВР отличи млад мъж, предотвратил „ало измама“ във Варненско
Сурвачките във Варна изненадват с размер, украса, но и с цена (снимки)
Цените на храните в Европа: В кои страни е най-скъпо
Баща и син са стрелците в Сидни, 15 са загиналите
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Отличиха най-добрите военни моряци за 2025 г.
Коледен празник за кучетата в Каменар събра над 100 любители на животните (снимки)
"Фолксваген" затваря завод в Германия за първи път в 88-годишната си история
Президентът Радев покани на консултации "Възраждане" и "ДПС - Ново начало"
Рибари уловиха 240-сантиметрова есетра край Бяла (видео)
Обявиха работното време по празниците на пункта за карти за градския транспорт във Варна
Без ток във Варна и областта днес ще са...
Япония остава без панди за първи път от 50 години
Полицай на годината 2025: Жандармеристът, който спаси жена от удавяне (видео)
Правителството предостави за нови 10 години държавен имот във Варна на социална организация
Танкерът "Кайрос" пристигна до крайната си точка в Бургаския залив
Президентът започва консултации за съставяне на правителство






RSS Новини