„Трябва да гледаме не колко дни и часове се учи, а какво има в учебните програми и кога ще го променим“, посочват от организацията.
Сред акцентите в анализа са:
Учебното време и ваканциите – България има утвърден календар със сравнително малко почивки. В същото време МОН ограничава възможността на кметовете да обявяват „неучебни дни“, докато родителите масово ползват т.нар. родителски ваканции.
Късното начало на учебния ден – макар да се приветства, то е невъзможно в училища с двусменен режим. В София това засяга 51% от учениците, а в страната – 35%. Според синдиката единственият изход е строеж на нови училища.
Забраната на телефоните – Синдикатът подкрепя мярката, но категорично заявява, че отговорност за изпълнението трябва да носят учениците и родителите, а не учителите и директорите.
Новият предмет „Възпитание“ – приветства се, но се настоява и за въвеждане на „оценка за дисциплина“, която да е инструмент за възпитателна работа.
Недостигът на учители – в системата работят близо 93 000 души, но професията е с ниско търсене, особено по специалности като математика, физика и информационни технологии. 37% от конкурсите за директори са приключили без избран кандидат.
Учителските заплати – синдикатът настоява те да бъдат фиксирани в закона на ниво 150% от средната работна заплата за страната.
Учебно съдържание и изпити – според организацията НВО след 4. и 10. клас трябва да отпаднат, а въвеждането на интегрални изпити без промяна в програмите ще доведе само до повече частни уроци.
Синдикат „Образование“ предлага също връщане на авторитета на срочните и годишни оценки, повече избор на учебни предмети в гимназиалния етап и мерки за езикова интеграция в началното образование, включително повтаряне на първи клас и целия начален етап при сериозни дефицити.
Въпреки трудностите организацията е убедена, че на 15 септември училищата ще отворят врати обезпечени с учители и готови да посрещнат учениците.