Ако с настоящата минимална работна заплата от 1077 лв. малката потребителска кошница от стоки и услуги в България може да се купи 9,7 пъти, с новата от 1 януари догодина, която ще е 1213 лв., или 620,20 евро, това може да бъде направено 10,9 пъти. Условието е обаче цените да останат на сегашното си равнище.

Това показва изчисление, направено за “24 часа” от главния икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов и икономическия анализатор в института Теодора Пачеджиева.

Изчисленията показват, че със сегашната минимална заплата българинът може да купи 409 хляба, а от 1 януари догодина – 461. Ако сега с тази заплата може да се купят 134 килограма пилешко месо, след предстоящото ѝ вдигане ще може да се купят 151 кг. Съответно при сиренето, ако сегашната му цена е средно 19,85 лв., с минималната заплата може да се купят 54 кг, а догодина – 61 кг.

“Такава би била ситуацията, ако се запазят ценовите равнища, които сме достигнали на малката потребителска кошница към юли 2025 г., и в следващите месеци. За целта е необходимо недопускане на спекула и необосновано покачване на тези цени от институциите и регулаторните органи. Ето затова е толкова важна кампанията, която в момента се прави съвместно от КЗК, КЗП, НАП и социалните партньори. Чрез тези усилия по косвен път ще се повиши реалната покупателна способност на новата минимална работна заплата, като максимално се ограничи очакваният ръст в цените на продуктите, които ежедневно присъстват на нашата трапеза”, обясни Костов.

Изчисленията показват още, че независимо от лекото подобрение на ситуацията покупателната способност на минималната работна заплата в България продължава да е най-ниска в Европейския съюз, и то независимо че в абсолютни стойности продуктите от малката потребителска кошница у нас са най-ниски. Например работещите на минималната заплата в съседна Румъния могат да си купят с нея 487 пъти хляб при средна цена на хляба в Румъния, равняваща се на 1,67 евро, в Германия – 1207 пъти, защото там той струва 1,79 евро, а в Нидерландия – 1321 пъти при цена 1,66 евро. В България след 1 януари догодина хлябът трябва да струва 1,34 евро, но с нашите 620,20 евро можем да си позволим само 462 хляба.

Сравнението с пилешкото месо също показва, че цените на основни продукти в България са по-високи спрямо нашите покупателни възможности от тези в Румъния, Германия и Нидерландия. В Нидерландия например с тяхната минимална работна заплата човек може да купи 259 килограма пилешко месо, в Германия – 393 килограма, а в Румъния – 230 килограма. С други думи при равни други условия, ако работникът на минимална заплата в България изразходва целия си доход само за хляб, то той може да си позволи с 4% по-малко от румънеца, с 62% по-малко в сравнение с германеца и с 65% по-малко спрямо работника в Нидерландия.

Стойностите на минималната заплата в България остават най-ниски спрямо всички останали държави членки на ЕС. Ако заложената пред правителството цел е в България да се наблюдава положителна доходна конвергенция и покачване на стандарта на живот до средноевропейските нива, то размерът на минималната работна заплата трябва да бъде адекватен. Един от начините да се постигне такава адекватност е стойността на заплатата редовно – на всеки три месеца, да се тества през покупателната ѝ способност. Включително и чрез това дали тя съответства на необходимото за издръжка. Защото към момента предвиденият размер на минималната заплата за догодина не покрива издръжката на един работещ и живеещ сам, която е 1526 лв.

Или минималната заплата, предвидена за 2026 г., е най-малкото, което българският работник заслужава, и има още много работа в политиката по доходите, което трябва да се направи, посочват Костов и Пачеджиева.